Кой може да опише Луната,
освен ти Аполоне,
кой за красотата й
говори като за любима,
кой за тъмните й дебри,
разказва сякаш че е слънце,
кой от звуците на прилива и отлива,
създава нежна и магична песен,
кой от лунния й прах
сребърни бури събужда,
кой в сърцето й прониква
и с музика я завладява,
кой освен божествения син.
А там - за хората 
на нейната сестра Земята,
тя е безмълвна светеща фея - 
тя е окото на бога в нощта.

Браво Нови лунни прелюдия...

и аз така мисля.
Божествен е Аполон!

не случайно нощта крие божествени тайни-денят е за делнични грижи, а нощта - кратко умиране или ново зачатие...мисля, че е чудесно и точно определението "окото на бога", любимата на бога.Впечатляващ стих!