Ти не знаеш пощада,
не помниш какво е покой.
Ти искаш 
и в тази си страст - изгаряш,
загубила мисъл и мярка,
бягаш след свойте желания,
като наемен убиец на време
и безпътна но тиха оставаш,
украсена с човешката болка,
вместо да вървиш свободно и
по късмета свой да стъпваш,
вместо на вятъра да вярваш - 
с него идва и си тръгва радостта,
с вятъра ще дойда и ще си отида,
всеки път така ще те вестя,
непокорен на твойте желания.

напук... и това е вид отношения...

получават се и такива....когато точно в този час ти спират нета...

Не искам вятър да отсява чувствата, в движението е стремежът към покой,но разумът понякога укротява стихиите-времето решава всичко.