Ключът към живота и смъртта може да се намери навсякъде, но ако не го намериш в своята собствена къща, няма да го намериш никъде. При все това, той е пред очите на всички, никой не може да живее без него, всеки го е използвал. Бедният обикновено притежава повече от него, отколкото богатият; децата играят с него по улиците. Смиреният и необразованият го ценят по-високо, а привилегированият и ученият често го изхвърлят. Когато е изхвърлен, той лежи спящ в недрата на земята. Това е единственото нещо, от което философският камък може да бъде направен и без него нито един благороден метал не може да бъде създаден.”

 Съвсем точно на всички тези описания отговарянещото като шансът, късметът - той е в основата на всичко - ако не го пазш в собствената къща ще избяга и ще отиде в друга, ако не го хванеш, няма да можеш да достигнеш нито ключовете на щастливата и удовлетворена смърт, нито ключовете на щастливи и благодатен живот, децата играят със своя късмет в игрите и така наумават за неговата потайна и дяволита природа - без късмет никакъв философски камък не би съществувал, нито можеш да "създадеш" благородните метали. Богатия няма нужда от него защото какво повече може да натрупа освен още пари - а те са му излишни - на бедния късметът винаги му върши работа и винаги върши с неговия живот чудеса, обикновети хора извисяват късмета и говорят за него с добро - а образованите го неглижират - но късметът е невидимата есенция на живота, ключ както за смърта, така и живота. Без късметът и неговите ключове не е възможно да бъде живян човешкия живот в неговата равномерна честота, в неговия равновесен ритъм, а напротив чувства се усещането за близък катаклизъм.

Нещо повече - липсата на късмет се заражда в житейската атмосфера на безразличието . Безразличните хора не могат да бъдат посетени от късмета, защото те не му обръщат внимание - трябва да си истински жив, за да хванеш своя късмет и да не си безразличен нито към своя, нито към чуждия живот. А какво е безразличието - безразбичието е вид малка смърт. Безразличните са безкъсметни, и следователно - един вид по близо до съществуването, отколкото до живия живот, носещ късмет.

И не ми е бил нужен, защото всичко което се случва в живота ти, е плод на твоето присъствие в него.
Ако само си лежиш и чакаш късмета да те огрее, най-много, да си умреш лежейки от глад и изтощение :)))

думите ти потвърждават закономерността, че който седи, чака и е безразличен към живота си - не може да очаква цъфтящ късмет и нови живи хоризонти