Спомни си
Валенталия,
моите ръце рисуват
различни думи,
умът ми сътворява
нови души,
а ти си дамата
с различни имена,
теб наричам
всеки път
с различно име,
но без да губиш
стойността си
и да обезценяваш
любовта си
към мен -
автора на новите ти "аз"-
Валенсия, Валентиция
и Валентсиния.
.

Тя в същото време учудена съзира, че в молитвено сключените и ръце дяволито тръпне грешницата...

СТРАХОТНО И ВЕЧЕ ДВА ПЪТИ СЕ ВРЪЩАМ ДА ГО ПРОЧЕТА! НЕ СЕ ЗАБРАВЯ, КАТО ПЕСЕН Е...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ