Знам един човек
прекрасен 
пълен с чувства и тъга,
носещ болките на любовта,
търсещ с прекомерна жажда
своята едничка перла паднала на пода.
Знам една жена 
богата - сякаш сочни плодове
са нейните прекрасни форми
и може би сестра е тя на есента,
защото всяка златна багра
във нея се превръща в злато
и пресъздава с пръсти 
образи изкустни,
може да обича тя докрай,
може да е верна до безкрай,
но има слабостта жестока,
всяко чувство да убива
преди да се роди съвсем,
преди да израсте и избуи,
убива с нежна гордост
и жестокост
всичките си чувства във душата,
и човешки, и любовни,
и обичайни, и нетрайни,
всяка обич потушава,
всеки стон се задушава,
а перлата я моли
да бъде вдигната
там горе - в колието.
Така върти се кръговрата
в жаждата за перли
всред чувства заглушени.


 

вече ме разплака!