Как успяваш невидимо да ме обичаш,
реалният ми свят разчупваш с лекота
сякаш стъпалата ти прекършват сламени стъбла,
презирам призрачното си невидимо присъствие,
сякаш съм наказан да бъда в един и същи миг
и човек, и призрак лунен.

.............................
Ако няма небе над земята,
за какво ми е тази земя
ако няма мечта на земята,
до кого ли да пиша писма,

ако няма жена на земята
за какво ли и аз да тъжа,
ако няма любов на земята ,з
а какво ми е тази лъжа...
Д.Д.