Нямаше да забележа тази съвсем нова тенденция във взаимотношенията на двата вида птици носещи съответно красивите латински наименования Streptopelia decaocto и Pica pica. И може би трябва да направя уточнението, че ако не ходех на работата ми и продължилите и след това наблюдения на градските улици в след работно време в рамките на два месеца, аз нямаше да забележа, колко уникална насока и трагичен обрат взимат тези отношения между двата вида. Учреждението, което обитавам през своето работно ежедневие е разположено сред високи ясенови дървета и вече близо два месеца наблюдавам странната борба на две свраки и две гугутки. Тази борба е упорита и отчаяна, но се вижда как въпреки упорството на гугутките надвиват свраките, които издават заплашителни викове. И въпреки това гугутките продължават отчаяно да защитават територията си - при това бях свидетел на борбата между две свраки и една гугутка слезли долу на земята под своите гнезда - безпомощната гугутка просто намираше сили да вдигне високо крилата си, да изпъчи гърдите си и да възприеме застрашителна поза и въпреки усилията си от нея хвърчеше нежна перушина, която полепваше и по клюновете на свраките. Тъжна картина, която много напомня на гражданин обграден от хайка крадци и хулигани, или пък просто честен гражданин заобграден от рекетьори, данъчни или пък политици. Интересно че за тези 2 два месеца аз не чух нито веднъж гугутките да пеят по своя красив начин - очевидно под стрес дори и птиците не пеят както и вълците не вият. Вероятно защото така привличат с песните си своите противници, което звучи съвсем логично.  Учудването ми бе още по-голямо когато всеки ден минавайки по градските улици на Пловдив аз почти не срещнах гугутки по улиците, сред дърветата, по стрехите, на тротоарите - въпреки изобилните хранителни условия, които градската среда предлага за тези растителноядни птици. Когато попитах мой приятел от София с лед около десет дни наблюдение, той ми съобщи за същата тенденция- масово в града се срещат свраки, но не и гугутки, които са истинска автентична рядкост. Обяснението е съвсем просто - една от най-хитрите и находчиви, дори скъпернически птици, известни със способността си да краде и укрива скъпоценности това е свраката - имайки предвид че градската среда е абсолютно неподходяща за ловния отстрел на тези птици - града се превръща  в остров на защитеност пред голите и съвсем не безопасни равнинни полета - това е причината свраката да антагонизира гугутката във градските местообитания и това прави застрашения от изчезване вид на гугутката още по-уязвим, още повече че свраката и сивата врана унищожават яйцата на гугутката и така намаляват плътността на вида в градовете. Ето как с помощта на навиците на хората и хитрите инстинкти на някой добре адаптирани видове, човек неволно променя драстично орнитофауната в своите местообитания.

mi i na povedenieto mejdu horata....
A nqkoga mnogo otdavna veroqtno gugutkite sa bili mnogo po na6ite mesta Narodut ni gi e vuzpql v narodna pesen - ima edna "Gukai mi, gukai gugutke..."

Красивото , нежнотоя доброто винаги е било уязвимо , все по-трудно брани себе си . На преден план излиза, избуява наглостта , пошлостта и душевната грозота .