Щом крие се една сълза,
в свойта гордост наранена,
пусни след нея хиляди сълзи
да пречистят нейната отрова.

Щом крие се една сълза,
в своята горчива болка,
пусни след нея хиляди усмивки
да излекуват нейната тъга.

Апо, отново невероятен стил и пленяваш!
Харесвам стиховете ти, в тях има какво ли не.
И мъдрост на хиляда години и обич и страст и болка
Но всеки от тях говори за една много ранима и извисена душа
ТЪРСЕЩА , ОТКРИВАЩА, ИЗЛИТАЩА И ЛЮБИМА ЗА МЕН РАДВАМ СЕ ДА ТЕ ЧЕТА, РАДВАМ СЕ НА КЛИПОВЕТЕ СЪС СЕЛЕНА И ДА ПРОДЪЛЖАВА ТВОЯ ПОЛЕТ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Последната сълза пресъхна,
като вода студена
на кладенец във жежко лято.
Душа безкрайно уморена,
въздъхна, потръпна,
като пиле хвъркато
с песен наранена...
Сълзата, от болка, солена
се преобърна,
се върна назад,
за да се прероди

някога

в усмивка и песен...