Дълъг миг на съзерцание,
опиянителен екстаз,
мечтание за двама
съблазнени от нощта,
решени да пробият
всяка яростна забрана
и всяка нежност 
е фонтан от наслада.
Стоиш нехаеща 
забравила че аз съм тук
и сляпа си във своята
единствена възбуда,
не искаш никой да смущава
твоя сексуален пир.
Сега залостени сме 
в нашата принуда жадна 
в стая за двама,
играеш с мен подобно на себична котка
и забравяш че точно днес си моята играчка.
Поднасяш небрежно
чаша украсена с кръв от вино
и чаршафи от сатен предлагаш ми сега,
омайваш ме да пия от твоя сок червен,
а за обяд предлагаш се сама
и аз не крия че си дивна 
като пирно блюдо. 
Ти сляпа си 
във своята единствена наслада,
желаеш да спечелиш усети безброй,
но твойто вино аз не пия
и в този миг оставям те 
сама.

защо поета ,се отказва от пира?Има някакво разминаване -очевидно е ,но отпределено мотива не се схваща .............
Стая за двама и една игра понятна !Но защо поета отново нарича любимата себична котка ........-прозира стаена ярост!
Просто не са за препоръчване сатенени чаршафи
за този пир ,а той най -вероятно въпреки отказа ,ще се състой ,щом е мечтание за двама ,но кога.......края остава отворен!

i dvamata use6tat fai6a na igrata-

играеш с мен подобно на себична котка
и забравяш че точно днес си моята играчка.