На А. Далчев

Съзерцавам се в теб светлина,

отразена в прозорците стари,

във вратите разтворени  и къщния зид на дувара

и незнайно как стопля се мойта душа

в тази слънчева серенада.

Моята къща, врата и прозорец,

мои са,

като въздуха мои,

там съм аз - да надзъртам от моята крепост

и да вземам от светлите багри.

Покривът мой е, и пода, и часовника зъл на стената

и прозорци си имам и гледам - и вие елате и вижте.

 

 

 

Съзерцавам те теб светлина
огряла прозорците стари
на моята къща
през врати разтворени влязла,
прелетяла над белия зид на дувара.
Как ненадейно стопля се
моята душа и остана
в тази слънчева серенада.
Моята къща с врати и прозорец
като въздуха мси са!
И надзъртам от моята крепост
и се радвам на светлите багри
на покрива мой и на пода,
и на часовника зъл на стената.
Съзерцавам те тук светлина
и ласкаво в тебе оставам!