Детето в мен умря,
дълго се надявах вечно малко да е то
и бягах от страха да не старее, 
застигна ме обаче черната вдовица
и дада ми отрова аз да пия
ферментирала във хиляди души.
И не е важно задето няма да си жаден,
а кой е този дето да те трови - 
любезно или с почести било.

Детето в мен умря - 
сега виновен съм изцяло и за всичко,
лишен от детската магия да бъда винаги невинен.
За страстна чума ме венчаха
и схогвиха курбан преди очите ми
за първи път да се отворят.

Детето в мен умря
и аз умирам с него,
счупих му ръцете, тялото предадох,
усмивката и щастието му продадох,
изтръгнах се от себе си да плувам във водата
като размачкана от продавачи малка рибка.

Детето -то винаги трябва да живее в нас ,защото то е нашата надежда...........
Приятна вечер и само положителни емоции желая!С приятелски поздрав!Илиада

благодаря за добронамерения коментар

ne dopuskai takova sustoianie, za6toto ot dete 6te stane6 starec. kakvo puk moje da pomudree6, niama lo6o. Tazi no6t vul6ebnata feq 6te te dokosne laskavo s perce.
Utroto e po mudro ot ve4erta!