О, моя Самота - 
далечна и близка,
утрешна и днешна,
облечена и гола,
пред теб
тълпите са ненужен пир,
от който дълго време
света се чувства във харем
и колкото да искам
да те величая,
аз зная как
затваряш всекиго
във неговата клетка
оставен сам себе си
на свойто естество
и свойто его.
И колкото да искам
да те величая,
най-понасяш се
другарко нежелана
едва когат си споделена.
Споделяме за теб
еднички и сами
своята единствена трапеза.