Представям ви -
Нейно величество завистта, 
една безпринципна принцеса,
подвластна на желания копризни.
Завистта - тя за много хора 
тъмно чувство е,
когато я оставят
да властва както намери 
за добре,
но аз допускам я с разрешение
и се стремя нейните 
земни, изподрани и крехки,
а понякога груби крака
да минават през портите 
на разсъдъка.
А тя милата,  
с прободени от тръните 
на чуждата погнуса ръце, 
е тръгнала да събира милостиня
с онзи кански поглед,
с онзи жесток и отчаян безумно поглед.
Какво да правим с нея ?
Дори да ви я завещая,
дори да я ругая,
завистта че черпи пак с успех
хиляди завистници,
ще им предлага вкусни ягоди
или пък гнили круши,
други тя ще мами хронически
с някои от свойте милостини.
Не мога да измисля хапчета
за диви круши,
не бих могъл да счупя ръцете
на завистливите хронично,
но дано успея да накарам 
част от другите да пуснат
крехките и посивели
от студ крака на завистта,
през портите на разума.

Много тежко се четат тези стихове ,но то не може да бъде и друго .Темата е жестока ,тъй като не знам защо но в България ,доста често се среща чувството на завист !Обсебени сме от нея !
Защо е това не ми е известно ,но едно е само успокоението ,че завистта е ЖЕСТОКА най-вече
към носещия в сърцето си!
Ето и мисли които следва да си припомняме често ,за да не я допускаме до нас и да я победим в другите -
Бъди доволен и когато нямаш средства;търси изящество , а не лукс ,изисканост-не мода;бъди достоен,а не зачитан и богат,не бъди охолен;учи прилежно ,мисли без шум ,говори меко,действай откровено;всушай се в звездите и птиците,в децата и мъдреците;бъди с откровено сърце и понасяй всичко с радост ,живей смело.

Защото
Страни като нашата са пълни с хора ,каоито имат всички желани материални удобства ,но въпреки това водят живот на тихо/а по някога и шумно/отчаяние,без да разбират нищо освен факта ,че вътре в тях зее дупка и колкото храна ,и колкото пиене да изливат в нея ,с колкото леки коли и телевизори да я тъпчат ,с колкото и добре планирани деца, и верни приятели да я обкичват-тя БОЛИ !