Нейното величество завист - 
за много хора тъмно чувство,
дори и за мен,
когато я оставям
да властва както намери 
за добре,
но аз допускам я с разрешение
и се стремя нейните 
земни, изподрани и тъжно крехки,
а понякога груби крака
да минават през портите 
на разсъдъка.
А тя милата,  прободена
от тръните на чуждата погнуса ръце
е тръгнала да събира милостиня
с онзи кански поглед,
с онзи жесток и отчаян безумно поглед.
Какво да правим с нея ?
Дори да ви я завещая,
дори да я ругая,
завистта че черпи пак с успех
хиляди завистници,
ще им предлага вкусни ягоди
или пък гнили круши,
други тя ще мами хронически
с някои от свойте милостини.
Не мога да измисля хапчета
за диви круши,
не бих могъл да счупя ръцете
на завистливите хронично,
но дано успея да накарам 
част от другите да пуснат
крехките и посивели
от студ крака на завистта,
през портите на разума.
  

на завистта са радостта и откровението - от успеха на себеподобния. Те не изискват дори време.Колко е велико да споделиш радостта си и колко е неабсурдно друг да го заболи, а някой и не дай си боже и да се разболее.
Дори животните не притежават завист ...