Защо се ражда всеки един от нас - никой не разсъждава, че се ражда защото е полезен, защото светът има нужда от него, всеки си мисли че се ражда за да вземе нещо от света, ражда се с консуматорското си мислене, което според мен е заблуда - много хора дори живеят на конвейер с непрекъснати залози и надбягвания кой ще изпие повече бира, кой ще има повече жени-бройки в живота си, коя женена жена ще има повече любовници, кой ще изяде повече агнешко по празниците, без никой да осъзнава, че се е родил да бъде полезен на света, защото ни е сме неговите пионки, че сме му необходими, всеки гледа да заграби повече, без никой да даде, защото нали света взима всичко от нас - само че пак забравяме - когато му даваме в повече, света ни се отблагодарява в повече. Може би много от нас, които съществуват само за да консумират, би следвало да се замислят колко нелепо стоят в картината на света, водейки така грижливо безсъдържателното си съществуване - питам къде е логиката, къде е удоволствието, къде е тръпката и желанието за такъв един живот, споредмен такива са хората изпаднали в черната дупка на отчаянието и именно те са жвитото свидетелство как човек макар и жив, може да умре още докато диша. Такава ли е цената на консуматорското общество - една сурова порция труд срещу една сурова порция консумация - без дарби, без таланти, без красотата на творчеството и изкуството, което се поглъща жадно, но не остава следи, защото не се излозват както талантите, така и необходимите 10 процента от мозъчната активност.

Егоизма е бил необходим за физическото ни оцеляване, но вреден за духовното ни бъдеще. Егоистта е слаб човек, затова своята слабост иска да я подсили с консумативи, което го издига само в собствените му очи и в очите на такива като него, откъдето се ражда и състезанието за повече консумация. Консумативното общество, ако не разбере великата цел пред разума, която е свързана с творческия дух ще изконсумира себе си и ще загине. Поздрав!!!