Крият дърветата своите страсти любовни,
знаят как любовта да множат,
със шепотни ласки и с подухващ ветрец,
с нежен студ на потръпване и росна влага по тях,
затуй горската страст няма на себе си равна,
тъй дивен е аромата на листата отронени -
отлежалите чувства на израстелите клони,
тъй дъхава е тревата зелена и свежа,
че има ли по мек килим за крехките
тела на двама влюбени.
Колко страсти дърветата пазят,
колко верни стражи са на любовта,
колко нежна музика те свирят,
никой любовен танц те не смущават,
сякаш гората жадува за нашта човешка любов,
сякаш е жадна за нежност и ласка -
през лятната жега нейната страст ненаситно расте,
в тихата есенна песен падат листата отронени
и галят горския гръб,
с отлежалите чувства обилни
на страсти безпаметни.