Всяка нощ всички тъжни цветя умират,
денем всички се радват,
нощем цялата тяхна радост и красота
поглъща се във дън земя,
всичката им красота тъне в тъмнина,
всяка тъжна цветна душа умира,
Бог се бори с нощта
и дарява ги с надежда за деня,
дори и тези които носят щастие,
примират от страх към есенно-зимната коса.
И само Бог гали с ръце своите свидни рожби
и внася във семето тяхната цветна надежда.