Щом тази твоя обич ме зарича,
как да бъда твоя волен, любящ роб,
нима не знаеш че истинската обич
мълчаливост е пред своя идол.
Какво да кажа аз - когато в теб съм,
но съм сякаш неподвижен, неразбран,
нали затуй е вечен спора
между Марс и между Венера,
вечно спорещи и вечно неразбрани,
но истински привлечени от свойте слабости,
зарече ме да бъда сам като отритнат ангел,
зарече ме да бъда ням,
зарече ме да нямам дом и да се скитам,
нима любима моя не разбра,
че даже без да ме заричаш,
аз бях същия преди да ме обричаш,
аз бях и сам, и ням за свойте чувства,
в момента съм без дом и скитам се,
но пазя чистия образ на любовта ми,
ще пазя своето уважение към теб,
макар прогонен,
а твоята любовна мъка във омраза ли превърна,
това ли бе за тебе любовта - жарава,
щом ти самата ме обричаш на нещастия,
в този миг на клетост,
в свойта немота ти казвам - аз обичам те.

i polet svyr6en !Pisyk v poludeli nebesa !Vik ot padnaliia mrak prekyr6en.Sviat bes cudesa...Negnost iznasilena vyv Raia.^epi gladni-bes liubov.Vik v syrzeto...i nakraia: Raspni ia!- s blagoslov.../Cuvstven i romanticen si ! Ti li si ?!

не съм аз - тук е моето хибернетично аз

hibernetni pozdravi.....

благодаря хибернетно мое същество - много си любезно - като в приказките :)))

zatrogvashto priznanie!

Наистина разкошни стихове ,а песента на Кайли засилва ефекта от тях !!!
Приятна вечер!!!