Ето ме

В магичната поезия
съм безпределно твой,
в неръкотворния ни свят
ще съм до теб,
да виждам твоето израстване,
като моя любима фиданка,
като моя любима представа,
като моята мечтана нежност бяла,
ти безплътен ангел мой,
не си отивай
и нека твоя свят бъде и мой.


Ще дойдеш ли,ако отново те извикам
както някога-в съня?
Ще нарисуваш ли ти обичта в строфи
или на мен ще оставиш да ги съчиня?
Поглед да повдигна ли да те потърся
или да сгуша самотата в сутринта?
Дали опитала се да възкръсна,
не ще да срещна нова тъмнина?
Ще задържиш ли нежността в обичта,
ще намериш ли ти сили да ме съживиш от пепелта,
ще ми подариш ли парченце от твоята вяра,
за да прегърнем в щастие с тебе света?
Ще въплатиш ли единствената ми детска мечта?
Ако го можеш това-ела!В реалността
да пребъде в нас и с нас обичта.
Пътеките наши нека станат една-
този свят е за двама със сродна душа.
Ако можеш-ела!


Докоснали се ний в стихът
пътека ни разтила вечността.
В дните вярата подал ти
ще съхраниш реалността
изкачвайки се към върха
в полета към слънцето.
Не чакай утринта..
Повярвай ми-подай ръка!

бизкочо)аполон

РАЗКОШНИ СТИХОВЕ !Вие сте чудесни и двамата!
Не мога да Ви се нарадвам!Чета го вече няколко пъти и Ви завиждам ,че пишете в такъв синхрон !!!:)
БРАВО !!!

Не я пускай да си отиде!Вие двамата сте разкошни!Чета ви с удоволствие!
"Ако го можеш това-ела!"Докажи и ,че можеш!Нали са нейни тези редове?

krasiv dialog! Pozdravlenia!