Насока болката не дава,
тя извива, къса и пробожда.
Мирът със нея умира,
понеже тя не е утеха,
но е стихия която върлува
и трябда да копае своя кладенец,
докато не дойде чистата вода,
тя все пак е отрова,
след която може и слънце да има.