Дори да триеш мойте думи,
мен не можеш да изтриеш 
от нашия взаимен свят във бяло,
дори да искаш да изтриеш
моите жестове към теб,
не можеш да премахнеш 
спомените изживяни с мен,
не би изтрила моите усмивки,
тръпнещия глас и влажните очи, 

дори да храниш се с цветя и думи,

пак ще имаш нужда от мен

заплетена във мойта орбита,

не искаш ти да си без мен

в лъжовния и хулен свят.

Ще бъда пясъчна,
неуловима...
От шепите ти в струйки
ще изтичам
и със земята
ще се сливам...дано
тогава
да усетиш,че всичко
земно е и преходно...
че времето не спира
и ровейки във пясъка
да ме намериш
в отминалите мигове
на споделеност-
малки пясъчни зрънца
в пустинята на времето...