Слънчогледите говорят нежни,
съвършени думи,
нежно те ме галят с кръглите си форми,
казват колко точно ме разбират.

Вълшебен хор от чувствени слънца,
задружни смеещи се бездни,
търкалят те в безспирен бяг,
истините прости на света.

Обичам да ви гледам,
как преследвате доброто,
което все ви бяга
и вечно все залязва.
А вий в гонитбата накрай сте клюмнали,
в тъгата сте самотни,
но дойде ли денят - 
в погледа ми  - 
радвате се всички.

Доста интересно сравнение със слънчогледи и може би в един момент най- точното .Забелязвам известна ирония в края на стиха !Може би така да ми се струва само!
Колкото до картините -смятам ,че добре са д подбрани и допълват написаното !

Van Gog.........slan4ogledite..........Arl.....
Edna tragediq,edna sadba...
Ne vseki bi se vgledal v neq taka...
Slepci e imalo i 6te ima-i togava,i sega...