Кому е нужна моята умора,
щом вий билети за спектакъла си имате,
нима е хуманно зрителя да мисли за актьора,
нима е лесно за актьора сам себе си
да изгаря с вещина до прах със сълзи,
която няма време да изплаче -
нали героите заети със собствено аз.
Да - аз съм хиляди души събрани в едно,
да - вий сте хиляди лица с още толкоз маски
и тоз спектакъл бутафорен
не ще засити ваште жадни умове - ръце.
Но си признайте, че маски тук не слагам аз
на моите затворени във мен души
и тук на никой казал съм обичам те.