Имам мечта, утопична мечта - хората да могат да се отдават на своите интереси, като членуват в групи, но те да не забраняват на личността да се разгръща, а да могат да се опират на личната свобода на индивида. Защото навсякъде където и да погледнем около нас има правила и догми, които да ни ограничават, които ни правят зависими - не може ли нашата свобода да се пренася върху свободата на групите от хора, вместо да се получава така, че груповата свобода да е продукт на задълженията на индивида. Колко добре би било ако си представим едно кастово общество на интересите, в която всяка каста е в хармонични взаимотношения  с останалите и всички имат еднакъм запас от права, няма игнориране,може да има конкуренция на идеи , но не и конкуренция на интереси. Ако можеха човешките професии да бъдат еднакво ценени и равнопоставени, нямаше да има вътрешно сегрегиране на обществото - можеше да има по пълноценно структуриране вътре във самото обществено устройство - тогава държавата няма да ръководи обществения живот, нито пък живота на индивида, тя ще ограничи функциите до спазване на личните и обществени свободи и ще осъществява контрол по опазване на обществените и частните интереси, без да се опитва да насочва или управлява в каквато и да е посока личния и обществения живот на своите граждани. Човечеството трябва да продължи да мисли за изграждането на свои нови идеалистични модели на обществено устройство, тъй като всеки може да види несъвършенствата в което и да общество на земята - щом ние не можем да контролираме несъвършенствата си, как тогава да изграждаме добрата съдба за своите наследници, на тези след нас.

sam go kaza-utopiq:)))))))))))
umoritelno e da si Don Kihot,daje ot4aiva6to ponqkoga,no...koito se e rodil takav,prosto sledva sadbata si...zadaven v sobstvenite si misli....trudno razbran ....po4ti edinak.....