Кому са нужни мойте думи,

когато хората си имат чувства,

кому са нужни обясненията ми,

когато освен тях хората държат ми сметка,

как може толкова нежност да раздавам

и само болка и тъга да събирам,

ужасно ненаситна е човешката душа,

с ней не би и дявол се наситил,

щом слага ненаситността й във казани

и дои от нея мляко като от листни въшки.

Елате мои нежни мили думи

в кратерите земни да пропаднем,

скрити от света, жлъчта и похотта

и там в забвение приятно

огъня ще гълта моите сълзи.