Уличните музиканти в Пловдив са уникално явление. Понеже може би са срамежливи обичат да преставят своите изпълнения под покривалото на нощтата светлина - вярно понякога изпълненията са тъжни, друг път весели, но какъвто е случая на душата, такава е и музиката. Обикновенно те са пилотно изстреляни от редиците на пловдивското АМТИ - градската академия за музикални и танцови изкуства и са на завизно млада възраст в по голямата си част - инструменталния спектър също е богат - от гайди през кавали до флейти и класически китари, та се стигне до артилерията на атеросклеротичните акордиони със все още живи пръсти.  Но както и да окачествим представленията на тези музиканти, те са събитие за градската среда - и тук идва момента като какви да бъдат възприемани уличните музиканти, като нормално явление, като породени от младостта финансови нужди и залитания към меркантилното изкуство или като необичайно явления - специално за улиците на Пловдив ми се струва че те са необичайно явлениеизлизащо извън рамките на клишираността на уличния стандарт. Те са част от писъка на града за спонтанен духовен живот и изява - вярно е обаче че не могат да полетят съвсем извън меркантилността, но да не би професионалните музиканти да излизат сухи от тази клопка на живота, а и струва ми се никой не би могъл да ги упрекне. Моите лични впечатления са, че по улиците на Пловдив, особено по тяхните централни направления могат да се чуят академични изпълнения на улични трубадури, които въпреки консервативния опит на средата се опитват да упражняват на сред улицата своите изкуствоведчески пориви. Блазе на музикантските души.