Където летят черните птици
там е моята земя,
тя ме чака за прегръдка последна,
загрижена за мойта съдба,
без никаква грижа да имам аз.
Където летят белите птици
там са мойте мечти
прогонени от хората, от зимите,
от грижите, измамите и дълговете,
никой не може да ги събере
в последното им ято, 
за да отпътуват към рая,
морето къпе ги,
слънцето суши ги,
студът ги вкаменява
и лисиците ядат ги.

със своите бели лястовици.И...черни дни има.Само черните мисли не взимай!
Мисълта, територията на душата е мястото на абсолютната човешка свобода. Може да летиш,да падаш.Никой там не наднича.
Успехи Ви желая