хората са ужасени от граници - цял живот са гранични - цял живот преследвани и обвинявани в граничност, а душите им са жадни извън времевите граници и извън пространствените измерения искат да бъдат утолени с безграничното - затова безпределността е непризнат опиум а всяка една човешка душа - тя няма да признае и след хиляди камшици - защото за нея самата това е греховно - а кой би искал да изневерява на природата си

Всред общата демагогия,неискреност и лицемерие,когато всеки се бои да открехне пред другите душата си,да приемеш да се изповядаш е колкото примамливо,толкова и рисковано. Твоите откровения никому не правят впечатление. Болшинството от хората навикнали да бъдат лъгани ги вземат за поредната фалшификация. Така необезпокояван от никого, можеш да разкриеш вътрешния си интимен свят,като едновременно градиш и разрушаваш себе си. Душите на хората се реят между граничността на обстоятелствата,времето и пространството-има неща ,които не искаме да признаем дори пред себе си ,защото не ни го позволяват нормите,правилата,разума и самоконтрола ,но някои неща са безсилни да бъдат поставени в граници и рамки-има явления в света със силата на демони ,които никой не може да спре и укроти и да постави в граници-дори когато не искаме да си го признаем пред буйната ни съвест.