много просто - натикани са - къде сами, къде по принуда - в блог.бг и там успяват да разменят мислите си, защото само така срещат себеподобни, само така не чувстват угризения че имат мисловна дейност, непрограмирана, непринудена, напълно освободена и ненатрапена

Докога така?

докато не родим своя карл маркс - но за него няма исторически обусловено раждане - така че дай поне да творим(плодим) доколкото можем - а дали ще излъчим маркс - влъхвите ще покажат, а може би някой рогат жрец :)

Дааам... за съжаление! Но все пак е нещо... нали?

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Петко Рачов Славейков, 1875 г.

(доста преди 10 ноември май)