Древният Рим е една от най-мощните цивилизации на древния свят. През периода на най-големия си разцвет през II в. сл. н. е. империята се простираше на 6,5 милиона кмІ и имаше културно въздействие върху всички страни в Европа, Азия и Африка.   Какво са мислили римляните за славяните? Имало ли е контакти между двата народа и дали римските легиони са достигнали територията на съвременна Русия?   Славяните в древността Предците на славяните са венедите - голям народ, контролирал територията от югоизточното крайбрежие на Балтийско море до северните Карпати и долното течение на Дунав. Първите споменавания за тях датират от 5 век пр.н.е. и принадлежат на гръцкия историк Херодот.   Венедите са живели далеч от Рим, почти не са имали контакт с империята и не са представлявали интерес за римляните. Въпреки това древните учени все още са оставили известна информация за хората и техните земи.   Легионери в Източна Европа От време на време римските командири извеждат авангарда на своите войски за разузнавателни операции в отдалечени краища на планетата. През II век пр.н.е. един от тези региони беше територията на Централна Русия.  





Предполагаема зона на кампаниите на римляните в североизточна Европа Рим е организирал над 200 изследователски мисии, всяка наброяваща до 2 хиляди души. Останките от легионери, фрагменти от оръжия и боеприпаси, както и римски монети и бижута са открити от археолозите в Тулска и Московска област.   Запазена е дори информация за похода към Рипските планини (Урал) на войниците на Марк Антоний през 40 г. пр. Н. Е. Те не се върнаха обратно и съдбата им остана неизвестна.   Своеобразните „приключения на центурион в Русия“ са описани от Плиний Стари през 77 г. сл. Н. Е. Според писателя римският офицер е оглавявал търговска мисия в днешен Калининград и е успял да организира доставки на кехлибар за Рим. Империята търгувала с кожи, пух, мед и скъпоценни камъни от вените за занаяти, бижута и тъкани.   Проклета земя Пътят през варварските земи беше дълъг и опасен. Много експедиции се провалиха и загинаха в чуждите земи. Това вероятно е причината римляните да оставят доста неприятни съобщения за предците на славяните и тяхната земя.  





Свикнали с топлия климат, римляните не бяха доволни от постоянните дъждове и студеното време на Източна Европа. Историкът Публий Тацит описва венедите като войнствени и кръвожадни хора, подобни на съседите им, германците и сарматите. Водели хищнически живот, като се носели като диви животни в горите и планините в търсене на печалба.   Плиний Стари отбеляза, че венедите водят заседнал живот, издигат къщи, правят щитове и предпочитат да се бият пеша. Древният римски историк противопоставя венедите на сарматите, които живеят в каруци и на коне, без да остават никъде дълго време.   През I-II век венедите доминират над съседите си. С името на този народ ученият Птолемей Клавдий нарича Балтийско море Венедския залив, а Карпатите - Венедските планини.   Тацит споменава и народите, живеещи на север от венедите: фени, гелуси и оксиони. Това бяха още по-диви племена, които спяха точно на земята, облечени в животински кожи, нямаха желязо и се биеха със стрели с костни върхове. Някои племена са имали човешки глави и животински крайници.  




В северните земи римляните не можеха нито да търгуват, нито просто да живеят: те не бяха готови за суровата зима Местният климат обезсърчи пътешествениците. Тук сняг валеше на големи люспи, настъпваха силни студове и духаха пронизващи ветрове. Птерофорос - районът пред Урал е наричан „Прокълната земя”, където всичко наоколо е било жадно за човешка смърт.   Както и да е, към III в. сл. н. е. пътуванията до Източна Европа най-накрая спряха и век по-късно северните народи пробиха границите на империята, слагайки край на съществуването на Западната Римска империя .
МИР НАУКИ:интересное вокруг