Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2011 07:53 - Синусуида на Жабински-Нова хронология
Автор: iulii Категория: История   
Прочетен: 2873 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.06.2011 19:14


 Изкуствоведа А. М. Жабинский, анализирайки паралелите в стилистиката на произведенията на изкуството от античността и средновековието, разкрил принципа на тяхното проявление и причината за съществуването им.
Не, той не е откривал „паралели”. За това, че в изкуството, науката и литературата на античността и средновековието има такива паралели, се знае отдавна. В учебниците може да се прочете, че през периода 14-17 век, разкопавайки земята, били открити прекрасните статуи от античността, и благодарение на това неумелите средновековни склуптори се научили да ваят така добре, както правели това в древността. Един вид,” възродили античните умения”.
Но този интересен процес протичал без надзора на научната общественост. Чак когато историята се превърнала в самостоятелна наука и се появила сега приетата хронология, историците съобщили на любопитната общественост, своето мнение как е станало това. И се заели с изучаването на тези паралели. А термина „ Възраждане” в съвременното му значение, бил въведен в употреба от Жул Мишле през 1838 година.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Ренесанс

Жабински открил, че развитието на изкуствата- майсторството, стила, даже и тематиката- и в античността, и в периода на средновековното им „възраждане”, протичало с еднаква скорост и в една и съща последователност. Или казано по друг начин, италианските скулптори от 14 век „намирали” само лошо направените скулптори от античните майстори. И се учили от тях. А майсторите от 15 век откопавали и се учили от много по-добри майстори от древността. Столетие по-късно най-накрая открили най-добрите антични работи и естествено, започнали да се учат от тях.
Какво означава това?
Жабински, откривайки тези причудливи колебания в изкуството, предложил столетията да се разбият на „ парчета”(тракове) от по девет столетия всяко, и се получило следното:

image
Синусоида на Жабински.
Между съседни векове от различни тракове лесно може да се открият сходства в развитието на изкуствата и даже паралелни събития и явления. Тоест, повтарят се не само стилът в произведенията на изкуствата а понякога и героите. Все пак, има една особеност- част от траковете имат регресивен ход. В тези тракове, нашата история сякаш тече назад. Тази ситуация е добре позната на историците и неведнъж е описвана от тях: броя на градовете намалява, населението в тях също се съкращава, грамотността пада. И в историята на изобразителното изкуство, и в историята на литературата ние виждаме едно и също- количеството на произведенията( и майсторството) на трака включващ 1 век преди н.е.до 8 век, стремително пада, става все по-примитивно, движейки се от римския разцвет към пълно изчезване. При това със същата скорост, с която то расте на други тракове. А после почва някакво развитие, повтарящо в подробности онова, което както ни се втълпява, е „било” вече в античността.
Всичко си идва на място, само ако регресивните тракове ”обърнат” своя ход, и тласнат събитията в друга посока. Ето защо, съставената в периода16-18 век хронология, има „вълнов” характер и така построената структура на вековете има синусоиден вид.
На участъка от 9 до 17 век, който и показва реалната последователност на събитията, достиженията на античността „ се преоткриват” със същата скорост и със същата стилистика, с които античността се е развивала през участъка от 9 в.пр.н.е до 1 в.пр.н.е.
Не само, че според теорията на вероятностите, такова повторение просто не е възможно, ами учените ни казват, че възраждането е започнало едва от 14 век, когато видите ли, средновековните хора „за пръв път откопали” античните произведения на изкуството и литературата.
Как са успели с такава последователност да ги „откопават” от 14 до 17 век?...
А в участъка от 1 в.пр.н.е. до 8 век включително, се оказва, че достиженията на античността се забравят със същата скорост, което е невъзможно. Тоест може да се забравят достиженията, невъзможна е събитийната и стилистическата огледалност на този процес.
И така, доколкото в естествена жива система такива точни обрати не може да съществуват, става ясно, че хронологията, която сега се счита за правилна, е създадена изкуствено. Традиционната, общоприетата сега история е структура, която съществува само в главите на своите адепти. В книгите и статиите на наши колеги се е писало немалко за това, но обикновено „измененията” и „миражите” са се определяли и изчислявали с помощта на писмени източници и астрономически разчети. Заслугата на Жабински е в това, че той показа неестествения вид на традиционната история, опирайки се на материални свидетелства-произведенията на изобразителното изкуство.
Д. Калюжин.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iulii
Категория: Новини
Прочетен: 181266
Постинги: 40
Коментари: 99
Гласове: 473
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031