Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2022 22:22 - Ресторантски трепетлък - Глава 2
Автор: christo123 Категория: Други   
Прочетен: 2012 Коментари: 5 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ина сложи чинийката с крем карамела пред инспектора. В главата си чуваше жужене, а ръцете ѝ трепереха. Той със сигурност забеляза притеснението ѝ, но не каза нищо. „Колко ли притеснени жени вижда дневно?“ помисли си тя „Колко ли жени треперят пред него?“ Някак това я вълнуваше, мисълта за жени, тресящи се пред пронизващо сините очи на инспектора и чакащи, точно като нея, той да определи съдбата на рестроранта им. Инспекторът обаче, като че ли нямаше намерение скоро да ѝ казва нещо. Разглеждаше лъжичката и чинийката вниматално – Ина не беше сигурна това част от инспекцията ли е или някакво професионално изкривяване. Явно в крайна сметка ги сметна за задоволителни, защото започна да яде. След една хапка обаче се спря и остави лъжичката. Дали не му беше харесало? Дали беше развалено? Може би млякото беше вкиснало? Сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите ѝ и да се хвърли в краката му, молещо го да ѝ даде още един шанс.

– Няма ли да седнете и вие? – попита той и разсея мъглата, която се беше наслоила в ума ѝ. Защо този човек предизвикваше толкова силни усещания в нея?

– Да седна? Това стандартно за инспекцията ли е?

 Не. – инспекторът се усмихна – Не е стандартно и да ме посрещат с крем карамел.

Тя издърпа стола срещу него и седна неловко на края на седалката. Седеше така и приглаждаше нервно полата си, докато той бавно ядеше крем карамела. Нямаше представа колко време е минало, но предполагаше поне няколко минути, макар и да ги усещаше като часове, а всичко което се чуваше в ресторанта през това време беше ритмичното протракване и проскърцване на лъжичката върху чинийката, докато той се опитваше да изяде сякаш и последната капка карамел.

– Винаги ли сте толкова мълчалива? – въпросът я изненада, не очакваше вниманието му да се насочи към нея.

– Надявам се ме разбирате, това е първата ми инспекция – отвърна Ина – Очаква ли се да говоря?

Попита искрено, но инспекторът като че ли много се забавляваше на отговора ѝ. В очите му присветна нещо, погледна я, само за секунда, по такъв начин, че Ина се изчерви. Беше прекалено привлекателен мъж. И това нямаше толкова общо с някакви черти, макар че не можеше да се каже, че не е красив и по тези параметри. Това, което го правеше толкова магнетичен обаче беше чарът му. Като магьосник за части от секундата и само с очите си можеше да я накара да изпита трепет в сърцето и душата си, какъвто не беше изпитвала от много време и накрая да се чуди дали не си е просто въобразила промяната в погледа му.

– Очаква се само да слушате и правите каквото казвам. Ще бъда внимателен с Вас, спокойно. Можете да ми се доверите. – В усмивката, с която инспекторът го каза обаче имаше нещо, което разсейваше съмненията ѝ. Погледът не беше само плод на развинтената ѝ фантазия. Определено.




Гласувай:
4


Вълнообразно


1. udfgs - не съм го прочел
15.08.2022 22:22
ама е велико
цитирай
2. christo123 - е
15.08.2022 22:25
мислех че коменарите са след четенето...
цитирай
3. udfgs - прочетох го
15.08.2022 22:26
и е велико!
цитирай
4. udfgs - е
15.08.2022 22:27
така е, но от някои автори се знае, че няма да има нещо невелико


(а и часът на коментара!)
цитирай
5. christo123 - часът
15.08.2022 22:47
си е много номерологически идеален да
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: christo123
Категория: Други
Прочетен: 13613
Постинги: 2
Коментари: 7
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031