2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Жени И Мъже, Ин И Ян, Зло И Добро, Земя И Небе, Мрак И Светлина, Промени и Постоянство. Единство на противоположностите, Допълващи се противоположности, Преливащи и Взаимосвързани противоположности - проявления на Единния Живот . Така са разсъждавали древните китайци. Добро и Зло, а не "добро или зло", както някои идеалисти в по - късни времена са решили, неразбирайки единството на нещата скрито зад привидната им противоположност. На повърхността има две противоположни сили, две начала в резултат на чието взаимодействие Животът се развива, но под тях има Единност, на която те служат. Ин не може без Ян и Ян не може без Ин. Ако има Ин, ще има и Ян, и обратното.
"Ин и ян в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от Тайдзи цюан, на бълг. Великия предел) се допълват взаимно и преливат една в друга. Този принцип е известен и като дуализъм или хармония на противоположните.
Ин е гълтачът, пасивен елемент на упадъка (т.е. разбирай, който клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е тъпкачът, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и въздуха, докато ян е символизиран от огъня и земята. Що се отнася до хората, приема се че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян. Ин се отнася до женствеността, а ян до мъжествеността. За това ин е наричан също женски елемент, а пък ян - мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и дори при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.
Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.” (Чунаг-цу, Глава 21).[1]
Според китайската философия, в началото на света стои У дзи - "Безпределната празнота", където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати - Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.
Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология - философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т. н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература."
(Уикипедия)
"Преди 3-5 хилядолетия, във времената, когато още не са съществували нито митове, нито религии1, възгледите на народите, населявали басейна на река Хуанхъ, за строежа на Вселената били доста твърдо установени, макар и парадоксални.
Те смятали, че небето е безкрайно и същевременно кръгло, земята - квадратна, но също безкрайна. А в центъра и и очевидно под центъра на небето бил разположен Китай, наистина, наричан тогава с друго име - Срединна или Поднебесна страна.
Твърдостта на възгледите на древните китайци се разпростирала и върху далечното минало, когато според тях нямало нито небе, нито земя, а имало само хаос, нещо като мъглявина, из която плували мириади микроскопични частици2 ЦИ3. Сред тези частици имало леки, светли (Ян), които постепенно се издигали нагоре, и тежки, тъмни (Ин), които бавно падали.
Така, щом се разделили, първите образували небето, вторите - земята...Опростени, примитивни представи - наречете ги, както искате, но в основата си те малко се различават от сегашните представи за процесите, протекли на мястото на нашата Слънчева система в невъобразими времена и завършили с нейното формиране в днешния и вид преди около 5 милиарда години.
По - късно, след като небето и земята се озовали на местата си, от различни комбинации на същите частици ЯН и ИН, от взаимодействието на светлото и тъмното, на мъжкото и женското начало се зародило всичко живо и неживо, природата и нейните явления, движението и покоят, топлината и студът, доброто и злото. Всичко било естествено, необходимо, разпръснато и цялостно - като онази, изначална мъглявина. Едното произтичало от другото, сливало се с другото, светлината можела да стане мрак, а доброто - зло, и обратното - в замисимост от момента и ситуацията. При това всичко протичало както в заобикалящата човека природа, така и в природата на самия човек, както във външния, така и във вътрешния му живот."
Из "Ицзин. Книга на промените", Здравка Петрова - съставител и преводач, 1992г.
Бележки:
1."Преди 3-5 хилядолетия..." - това, че в онези времена все още не е имало митове и религии смятам, че е преувеличено...
2. "мириади микроскопични частици..." - мириадите неща или също така 10-те хиляди неща се отнася за всичко от материалния свят, което може да съществува (камък, вода, листо, животно и т.н.).3."микроскопични частици ЦИ..." - частици жизнена енергия (ки, чи, прана...).
УСПЕХ: Китайската частна компания айСпей...
ТРАКИ В КИТАЙ, ИЛИ ЗАЩО ХУНИТЕ СА РУСОКО...
10.02.2021 20:12
Шива и Шакти са принципи, символи, които демонстрират дуалността на съществуването. Известни са още като Пуруша и Пракрити.
Шива (Пуруша) символизира мъжкото начало, съзнанието.
Шакти (Пракрити) символизира женското начало, енергията и действието.