Кой е най-лошият родител?
Живеейки осъзнавам факта, че не е нужно един родител да бъде родствен, за да бъде истински родител. Всички бихме имали отговора кой е най-добрият родител. Но когато нямаме горчивият опит ние не бихме успели да кажем кой е най-лошия родител. Заради това и множество добри родителства остават дискретни и в сянка, въпpеки техния тих героизъм.
Да отгледаш свое или чуждо дете е истински героизъм. Но също като добрите родители и лошите остават в тихата сянка на невъзможността човек да прави избор на родителите си. Ето защо хората не са съвсем наясно кое прави един родител лош, след като макар и лош той също изпълнява повече или по-зле родителския си дълг.
Но това, че един родител е отгледал своите деца не го прави добър. Ето защо за да разпознаваме качеството родител във всичките му явни и скрити форми трябва да знаем кой е най-лошия родител?
Най-лош е този родител, който кара детето си да се чувства необичано. Животът на това дете е агония, жив ад, неколкократно по-тежък от това на обичаните и желани индивиди. Често престъплението на най-лошите родители остава ненаказано -няма земно възмездие за него, тъй като тази цена се плаща от жервите и тя е особено висока.
Животът на необичано дете е един провален старт, едно същинско проклятие. Затова като заключение на моите мисли най-лош е този родител, който гледа детето си без да го обича. Тези хора са крадци на обич и са най-големите престъпници на земята, тъй като никой не може да види тяхото престъпление, вместо това всеки и те самите виждат само престъпленията на своите деца, осакатени от липсата на любов.
Най-невинните престъпления струват най-скъпо.

Споделям мислите Ви,Авторе , по важната тема.Предлагам и своите си разсъждения .
Основна посока и на двамата родители е да дадат мярката , и я спазват, на детето си какво е ЛЮБОВ , към човека до теб.
Пренебрегнат ли задължението си в името на собствения си комфорт,свобода или каквото и да, вече са ощетили малкия човек .
Той носи незнанието за хорска обич като носи комплекс за малоценност ,до края.

до края а този край не е щастлив - той е предречено и несправедливо осакатен

радвам се за добре подбрания цитат и че мислите ни са близки

жалко че най-ценните коментари а анонимни

трябва да ценим смисъла без значение от произхода

----

"Най-невинните престъпления струват най-скъпо."-
нима да лишиш едно дете от обичта си е невинно
престъпление-та това е по-скоро някаква форма на
неосъзната себичност-травмирано по този начин то
я"влачи"тази липса през целия си съзнателен живот-
просто има хора,които по моя преценка не трябва да
имат деца-имам предвид емоционално студените хора
и хората с нереализирани амбиции-за мен това са най-
опасните родители.Едно дете може да е желано,но да е
необичано-двата фактора не винаги са взаимносвързани.
И най-важното време,в което едно дете трябва да чувства
любовта на родителите си,са именно първите седем години-
именно тогава то се нуждае най-силно от нея,и по-късно-по
времето на пубертета,но любовта,поднесена под друга форма -на раз
бирането и търпението.
Мисля,че на родителството много точно отговаря мисълта"каквото
посееш-това ще пожънеш".Една от най-трудните и отговорни роли в
живота на човека....
В статията е вложена много истина,поднесена на разбираем и точен език.

Истина е всичко написано!
След като го прочетох, се сетих и за този цитат:
За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината — такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина.

всъщност ми се стори като добро продължение на това написаното...