Две години по-късно.

    Животът е непрекъснато движение в посока, която всеки сам определя за себе си. Която трябва да извърви, за да каже, че е живял, че е бил и навярно ще бъде.
    В своя път човек среща много и различни хора, създава приятелства, загубва такива. Изгражда свое собствено светоусещане, поставя си амбиции, следва мечтите си. Създава свой собствен свят, свят на хазарт, където ежедневно печели и губи. Но в крайна сметка на никого не е гарантирано щастието и всеки трябва да го постигне за себе си, такова каквото е то според собствените му възприятия, плащайки нужната цена.
    Първата стъпка е да осъзнаеш себе си като личност. Да определиш своите приоритети. Да  ги следваш и постигаш с талант или неумолимо постоянство. По време на дългия път към реализацията на собственото ти „аз” ще се наложи да жертваш много от нещата, които харесваш. Да се лишиш дори от това, което обичаш.
    Тук идва и въпросът за раздялата. Тежка, страшна, немислима в началото. Но все пак необходима. Понякога ще сме изправени пред избор да поемем по различен път, а понякога раздялата просто ще се случи без това да зависи от нас – ще бъдем наказани и навярно справедливо за собственото ни желание да постигнем себе си.
    Но когато човек знае кой е и какво иска, не бива да се отклонява от избрания път. Трябва да е верен на самия себе си, за да може да бъде верен и на другите, на тези които го обичат. Любовта, приятелството са неизменен наш спътник. Но те стават такива, когато си ги извоюваме. А когато някои ни нарича „приятел” или „любим”, то заслугата за това е и наша. Никога не бихме били обичани, ако не бихме били самите себе си. Обратното е фалшиво и нелепо, а и времето само ще ни раздели с хората, чиито чувства спрямо нас са преходни, неистински. И просто ще се смеем на подобни раздели, макар донесли ни неволи, но неволи нужни и каляващи характера. Защото в крайна сметка този, който обича следва съдбата на този, когото обича.
    Преследването на мечтите и  постигането на амбициите е трудна, мъчна работа и не за всеки. Различни са мечтите и желанията. Различен е пътят на всеки. Но този „всеки” сам избира къде да крачи – по отъпканите пътища на посредствеността или по своята малка собствена пътека, която скоро да следват и други.
    Но в цялата тази надпревара с останалите, а защо не и със самите нас, не би трябвало да се забравя нещо.Човек трябва да знае от къде е тръгнал и да не го е срам от корена му. Да помни кой му е помагал и кой се е радвал искрено на успехите му. Да запази доброто в сърцето си, човешкото в себе си. За да не се сбъднат и за него „пророчествата” за стълбата или за сляпото проглеждане.
       Всичко това би било безсмислено, ако накрая не можеш да кажеш „живях” и да го видиш в очите на най-близките, на тези, които животът е отсял като такива.
    Тази позиция навярно след година няма да е абсолютно същата. Може би ще се промени и ще стане по-правилна и трезва. И това ще е най-доброто доказателство за нейната истинност и откровеност.
    В крайна сметка истините са толкова, колкото са и хората ... или поне тези, които имат собствено мнение.

 21 ноември 2005 г.

когато знаеш кой си. И какво искаш. Тогава го отстояваш.
А ти се познаваш и можеш!
Търсиш, провокираш, доказваш своята позиция.
Това е ценното!
Бъди!
Поздрави!

Само че сега сме във време, в което заедно със собственото си изграждане, трябва да направим и спешния избор. А те са два. Да изберем и да контролираме.
И ако вторият е силния, ще охлади доста амбиции.

Правилния ИЗБОР ще нибъде помощник за цял живот!

Мога ли да те попитам нещо...?!
Може би е прекалено лично, но би ли ми казал три неща, за които мечтаеш?
Ще се радвам да отговориш.

Често в живота ни има моменти, в които усещаме, че сякаш всичко е безсмислено. Нещото, което ни позволява да заспим и да станем на следния ден е мечтата или мечтите. Защото човек вярва в по-доброто утре, вярва в това, че светът ще стане по-хубав, вярва че той е необходим за тази промяна.
Трудно ми е да се огранича само до три неща, но ще се постарая. :-)
- да спомогна за промяната на положението в България към по-добро;
- да работя това, което ми доставя удоволствие;
- да оставя нещо след себе си и да бъда запомнен с добро. :-)

на първият ти отговор- как?
на вторият- какво?
а за третото се досещам... ;)
Реалистични са и дано се сбъднат и трите!

Какво? - да работя с организации / организаторска дейност.
Как? - чрез първото :-)

Ако всяка сутрин прочитам по един такъв блог като твоя, светът, а не само България ще бъдат спасени!
Вярвай и остани верен на себе си!

Много оптимистична представа за бъдещето.. надявам се да не те обидя ако кажа наивна... Постигането на мечтите и целите е едно много тежко начинание и само силните.. и за съжаление наглите и егоистични хора достигат най-горните етажи на живота.
Много ми хареса това, което си написал. Продължавай в същия дух!
ХОХО

" Но когато човек знае кой е и какво иска, не бива да се отклонява от избрания път. Трябва да е верен на самия себе си, за да може да бъде верен и на другите"

Определено смятам, че принципността е от значение. Ако я няма в живота ни, лесно можем да се оприличим с евангелската "тръстика, разлюлявана от вятъра".

Opredeleno tova e eseto koeto zaslujava 6-ca ;))))))
:P

Стълбата не асе възприема само като синоним на "възходящо падение", морално и т.н., а и като необходим път за развитие, градация! Виж за лествицата!

Bravo ina4e dobre e napisano eseto