:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си.
Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител.
Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.
Постинги в блога от 30.08.2008 г.
30.08.2008 20:35 -
Еднолетна любов
Обич моя - себичност моя,
по добре, че не те виждам,
Орис моя - и за теб съм сляп,
по добре, че не те виждам,
Орис моя - и за теб съм сляп,
30.08.2008 19:22 -
Разказ за слънчевият ден
Историята е съвсем обикновено-прозаична. Имало двама млади хора - мъж и жена, на които им се налагало да си обяснят условията на една ипотека. Мъжът се опитал да обясни на доброто сърце на дамата, какво е нужно за една дама в живота и ка...
30.08.2008 18:59 -
Аристократичното шофиране или защо мъжете карат бързо
Това, че можеш сам да си дадеш предимство дори тогава когато в страната ти никой не ти го дава, прави нелепа съдбата на много хора по пътя и саморазрушението като цяло се отразява във всяка човешка съдба. Това, че можеш да се покажеш по-...
30.08.2008 04:18 -
"Ад по небето" - филм от 1974 за технологията на пожара в един небостъргач
Точно 25 години разделят двете събития. Без да подозира изтичането на архитектурни, рационализаторски и специфични идеи в своите филми от периода на твърдо отстояваната демокрация САЩ не подозира ползването на ноу хау чрез културни средс...
Търсене