:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си.
Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител.
Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.
Постинги в блога от 24.07.2008 г.
24.07.2008 08:51 -
Реален сън
Заливат ме отрови,
вали ме дъжд в мъгла,
стопен и изпарен,
вали ме дъжд в мъгла,
стопен и изпарен,
24.07.2008 08:30 -
Обичам те без думи
Обичам те без прилагателни,
сурово и просто,
обичам те без думи,
сурово и просто,
обичам те без думи,
24.07.2008 08:25 -
Питателна любов
Ти си моят хляб
и вино сладко си,
от което пия
и вино сладко си,
от което пия
24.07.2008 08:11 -
Неповторимият поглед
Обичаш човека,
прицел на стиха,
обичаш дъжда,
прицел на стиха,
обичаш дъжда,
24.07.2008 01:04 -
Невидими сетива
Мои невидими музи,
кипите в кръвта ми,
сам съм - няма да ви стигна,
кипите в кръвта ми,
сам съм - няма да ви стигна,
24.07.2008 00:32 -
Една мисъл провикирана от един почитател на джаза
Всичко с музиката е възможно, когато зад сетивата стои ума и тогава тя може да е доловима отвъд звука. Д. Г.
Търсене