:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си.
Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител.
Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.
Постинги в блога от 11.07.2008 г.
11.07.2008 17:11 -
Твоя глас от миналото
Обземаш като топъл вятър
мойте мисли,
изпълваш спомените
мойте мисли,
изпълваш спомените
11.07.2008 17:10 -
Сатенен минимум
Аз знам че ще замина
от този свят на болка,
аз знам че няма да ме има,
от този свят на болка,
аз знам че няма да ме има,
11.07.2008 09:22 -
Загубеният бележник
Ти скъп си спомен
на душата ми,
пазеше нейните спомени,
на душата ми,
пазеше нейните спомени,
Търсене