:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си.
Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител.
Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.
Постинги в блога от 13.03.2008 г.
13.03.2008 17:04 -
Необяснимо
Огън във мен всеки ден
се пали и ражда,
въглен по въглен,
се пали и ражда,
въглен по въглен,
13.03.2008 14:18 -
Бялата лястовица
Нима възможна би била
лястовичка бяла в синьото небе,
нима не е това мираж
лястовичка бяла в синьото небе,
нима не е това мираж
13.03.2008 09:53 -
За истинския свят
Очаквам този миг непрестанно,
да се кача нанякъде и да не сляза,
кристален въздух
да се кача нанякъде и да не сляза,
кристален въздух
13.03.2008 01:03 -
Променена съдба
Нямам време да усетя живота,
няма кой да ме спре и да каже -
живей човече,
няма кой да ме спре и да каже -
живей човече,
13.03.2008 00:47 -
Неусетно присъствие II
Неусетен допир,
нереално присъствие,
имаш в моята памет
нереално присъствие,
имаш в моята памет
Търсене