аз съм полъха на вятъра вълшебен,
който всичко граби и нищичко не взима,
ти извика ме с душата си и аз се появих,

защо ме караш да страдам,
нима не стигна тебе мойта истина,
нима не ходим заедно в лепкавата пръст

а ако се опариш от моята сила,
ако раздирам твоите дрехи като
нощния буреносен вятър,

Ще те търся в пясъка,
като мида разтворена,
поемаща въздуха,

Твоят принц самотен е
и не танцува без теб,
тук баловете два са,

Не слагам маска и често с мен
всичките маскирани се подиграват
от злобата изписана в очите

Сагата е смешна и крещи,
че няма го приятелството женско -
до тъмно те стояли

Нападат ме сенките в нощта
жадни за красотата,
нападат ме демони в мъглата,