Аз тръпна и от студ,
и от самота безкрайна,
но тези чувства ще бъдат само

и прилива, и отлива
стихии дружни са
но бих отдръпнал ги за миг

естествено че гордост бих избрал
нима не е това кулата на мойта крепост,
нима не мога с гордостта да се накича,

В момента сам съм,
и моята любов я няма,
тъгувам аз по добрината й,

Ще бъда безплътен нежен танц,
в нощта престъпна, черногледа,
пред погледи ужасно любопитни,

в стъпките ви няма аз да стъпвам
и няма да ви карам
да търсите любов несподелена,

в напредвара два снежни вихъра се гонят
и рисуват фигури в снега, сякаш са на бал,
но те с различна са природа,

Аз прилива съм,
ти си мойта Пенелопа,
съдбата е престъпна за човека,