:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си.
Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител.
Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.
Постинги в блога от 20.02.2008 г.
20.02.2008 23:03 -
В синевата на твоята обич свободна
Казваш думата обичам,
къде е думата свободно те обичам,
къде е липсата на болката
къде е думата свободно те обичам,
къде е липсата на болката
20.02.2008 22:50 -
За свободната моя любов
Ти навлизаш в живота ми като буреносен облак,
като магично магнетична вихрушка,
ти искаш ме за себе си пълнокръвно и до край,
като магично магнетична вихрушка,
ти искаш ме за себе си пълнокръвно и до край,
20.02.2008 22:24 -
Не можеш
Не можеш тон да ми държиш,
защото аз съм твойто второ аз,
не можеш мен да ме виниш,
защото аз съм твойто второ аз,
не можеш мен да ме виниш,
20.02.2008 16:24 -
Бързам да напиша нещо преди зъболекаря да почне с устата ми
Имам мечта, утопична мечта - хората да могат да се отдават на своите интереси, като членуват в групи, но те да не забраняват на личността да се разгръща, а да могат да се опират на личната свобода на индивида. Защото навсякъде където и д...
Търсене