:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си.
Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител.
Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.
Постинги в блога от 28.10.2008 г.
28.10.2008 23:33 -
За ръцете
Нека не бъдат студени
ръцете за прошка,
колкото да е смущаваща
ръцете за прошка,
колкото да е смущаваща
28.10.2008 19:39 -
Изгубени строфи
Аз не запомних и цвета на твойта кожа, 13
тя бе за мене нежен натурален бронз 12
и вечно се опирах аз до ней в забрава, 13
тя бе за мене нежен натурален бронз 12
и вечно се опирах аз до ней в забрава, 13
28.10.2008 19:13 -
Изгубих нещо ценно
Странна история се случи с мене днес - опитах се да бъда добър със всички. Мисля че успях. Никой обаче не разбра жестовете ми - на всичкото отгоре ме ограбиха по странен начин, на фона на пресните ми впечатления от филма "Идеалната запод...
Търсене