Давам ти знак
има в душата ми нещо за теб
Давам знак на земята

Ще яздиш ли ято пегаси
за да ме срешнеш
Ще ме оставиш ли някой ден сам

Ако разтопиш в мен леда,
как после ще се събирам по пода,
ако стоплиш окованото в студ сърце,

Щом за утрото този свят е създаден,
нека бъде така до безкрай,
обичта ни винаги утро да среща,

Още ли от себе си да дам
на ненаситния и хищен свят,
на лешоядите очите си раздадох,

Безумство е да чакаш
ти отплатата на тоз продажен свят,
Безумство е да дариш душата си

Насока болката не дава,
тя извива, къса и пробожда.
Мирът със нея умира,

греховна ли си мила моя,
че ме искаш безумно,
като една сълза търсеща река,

Не гледай зад гърба си,
какво ще видиш освен истини,
ако има нещо за промяна,

 
                В никакъв случай обаче, колкото да се увличаме от спазените условия за протичане на ентропията на надорганизмово равнище, не могат да се формулират критерии за съставен надвидов организъм, неговата реална обосновка пра...

Мое голямо дърво,
гредам стъблото ти, пълно с пролуки,
уродливо издуто и навяващо спомени,

Блуднице - 
нелогична и ортодоксална,
с просешка тояжка и провиснала,

Искам да живея с болката за теб,
вместо да живея с радостта от теб,
не ще да бъде мойто робство моята окова,

Огън във мен всеки ден
се пали и ражда,
въглен по въглен,

Нима възможна би била
лястовичка бяла в синьото небе,
нима не е това мираж