Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2019 17:32 - ИМОТИТЕ НА ВЛАСТТА В ПЛОВДИВСКАТА ИСТОРИЯ
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Някой беше казал, че каквото става в Пловдив, после се случва в цяла България.

Днешните скандали с имотите на властта дали са само софийски патент или нещо подобно вече е ставало под тепетата?

Да си спомним само, че кметът Иван Чомаков купи апартамент на сина си за около 60 000 лв. И обясни, че много е търсил, много разпитвал и...намерил евтиния имот.

Продавачът и посредникът имаха поне по две много изгодни сделки с общинска благословия в същия мандат.

Тази схема впрочем не е нито пловдивска, нито българска – има я навсякъде по света.

Но да се върнем в пловдивската история.

Там, където има власт, има и мераци за злоупотреба с нея – за лична и партийна изгода.

Още в годините на Източна Румелия, когато Пловдив е столица 7 години, Захари Стоянов измисля термина „зетьо-шуро-баджанакизъм”. Днес за по-кратко му викаме шуробаджанащина.

Само че самият Захари изглежда не е бил много практичен, защото тъща му баба Тонка му пише от Русе, че напразно си губи времето в Пловдив, където организира Съединението, докато в това време неговите приятели-бивши революционери, купуват земи и къщи в София.

После и в София, макар и влязъл във властта, Захари се оказва непрактичен и оставя дългове на жена си. За разлика от други свои другари, които оставят след себе си по 4-5 къщи.

Сред кметовете, които управляват Пловдив през следващите десетилетия, има и „практични” хора, но немалка част от тях правят повече за града, отколкото за себе си.

Къщите, в които живеят – някои са останали до днес, са сравнително скромни. Е, някои като Харитон Куев вдигат достолепни сгради като разрушената Аптека Марица, но става дума за човек с бизнес, който дарява поне 200 000 лева на ползу роду.

В пловдивската история има един емблематичен кмет, от който днешните управленци могат да се учат.

Деню Манев управлява града  в периода 1914-1918. Манипулира общински търгове, получава комисионни, в един момент решава да си построи къща.

Харесва си място, отредено за училище. Вече се копаят основите, но кметът спира строителството и започва да вдига къща на общинска земя. Привлича и общински средства, използва труда на общински служители.

Само че времената се менят, софийските покровители на пловдивския кмет падат от власт, огладнелите след военните катастрофи пловдивчани се вдигат и нападат дома на Манев. И там намират торби с брашно и ориз, тенекии със сирене и мас.

С Манев се заема съдът и го осъжда първо на 4 години затвор, после на още 3. Документирани са измами за стотици хиляди лева.

Дали днешните антикорупционни органи не трябва да проучат опита на тогавашния пловдивски съд? И защо си мислим, че Кьовеши, примерно, е измислила топлата вода?

Къщата е отчуждена, но народът иска да бъде разрушена – за назидание. И тя наистина е срутена – това е пловдивската Бастилия, може би.

Пловдивчани играят хоро върху развалините.

Велика сцена! Този епизод трябва да се изучава в училищата. Но това няма да стане никого, защото представяте ли си, ако едно ново поколение поиска да играе хоро върху развалини на ул.Латинка, примерно?

Идва 9 септември 1944 г.

Приемат се закони за спекулата, за едрата градска собственост.

Много богаташки сгради стават „народни” – някои и без закон.

Някои от новите управляващи се настаняват в къщите на „фашистите”, други по-късно в т.н. „еврейски къщи”.

Много обаче получават обикновени апартаменти в първите блокове. Плащат на Жилфонд символичен наем, но и апартаментите са скромни – по 60-70 кв.метри.

Постепенно обаче тези жилища се оказват неподходящи за  самочувствието на много управници – и като размер, и като локация.

В началото на 60-те години започва преселението в по-престижните квартали, където се издигат кооперации с по-големи апартаменти – редом с къщите на „фашистите”. А някой път и на тяхно място.

Редовният зрител на ПОТВ 88 годишният Владо Тодоров разказа как баща му, професионален шофьор, е посрещнал с надежда Девети септември, теглил кредит, купил място за къща на голямото семейство и нов камион – за да работи и събере пари за къщата.

Не след дълго обаче местото е взето за кооперация на Карамуков – областен управител, и Босаков – заместник областен. Впрочем и двамата не бяха комунисти, а земеделци.

Това беше една от първите луксозни кооперации на новите властимащи, изглежда пловдивчани я обсъждаха прекалено шумно, та се намери някой в София, за да разбере, че народното недоволство руши авторитета на Партията.

И във вестник „Стършел” – тогава орган на ЦК на БКП, излезе разобличаващ фейлетон за „прогимназията” . Хората си изрязваха това парче от вестника и го разнасяха из махалата, където го четяха на глас. И вярваха, че справедливостта е възтържествувала.

Преселението обаче продължи – най-вече към тихите пловдивски улички – между Сахата и „Иван Вазов”. Това са нещо като софийските  „Оборище” и „Шипка”, които днес споменава Бойко Борисов с неизстинала пролетарска омраза.

Фамилията на прочутия партизанин Коста Чекаларов се мести към днешното Турско консулство и си прекарва парно от намиращия се на няколкостотин метра Профсъюзен дом. Нищо работа, а се помни до днес.

Друга партизанска фамилия – Серкеджиеви, се мести на „Антим Първи” – срещу Пионерския дом. Уреждат си да се затвори цяла улица.

Заради други големци се затваря ул.”Ген.Скобелев”, бута се емблематичната сграда  на Аптека Марица, на централно място се появява Детмаг Снежанка с три етажа апартаменти отгоре. На неслучайни хора. И това се помни.

Запазен е споменът обаче и за управленци, които не са изкушени от лукса – семейството на министър-председателя Антон Югов продължава да живее по старому.

Какво обаче правят партийните лидери, които реално упражняват цялата власт?

Тодор Звездов се настанява в триетажна кооперация на гърба на ДНА – според някои издигната незаконно. Пловдивчани наричат сградата „Малкият Бял дом”.

Костадин /Кочо/Гяуров се мести в обикновен блок на „Москва”. На четвъртия етаж – без личен асансьор. Из града обаче се носят слухове, че Гяуров е съединил два апартаменти, редовно контролира строителството и проявява капризи по изпълнение на детайлите. Искал ключовете са осветлението да бъдат свалени по-ниско – може би защото е бил нисък човек.

Гяуров пръв от новото партийно поколение проявява интерес към такъв буржоазен спорт като тениса и разпорежда построяването на тенис корт.

Въпреки всичко едновремешните пловдивчани разказват, че е бил човек неизкушен от личното богатство. Повече бил по „тънката част”.

Дража Вълчева също влезе в устата на пловдивчани с желанието си да живее в луксозна за времето кооперация в началото на „Иван Вазов”. Нарекоха я „Червеният Бял дом”. Днес там се настаниха богати хора, за които изглежда много важна е „локацията”. Ремонтираха Белия дом с европейски средства – повод за размисъл.

Следващият първи секретар на ОК на БКП Иван Панев също си избра апартамент в тих квартал – на „Велико Търново”. Апартаментът едва ли е бил 200 квадрата, но кооперацията компрометира завинаги архитектурния ансамбъл на улицата.

Следващият първи секретар Панталей Пачов, макар и със завидна биография, дълги години живя в обикновен апартамент из комплексите. В края на 80-те години обаче не издържа и заедно с тогавашния шеф на МВР генерал Калудов вдигнаха кокетна триетажна кооперация пак на тиха уличка.

Кооперацията – макар и далеч от днешните стандарти за престижен живот, възпламени града. И уби буквално авторитета на младия ръководител, който бе посрещнат със симпатии.

Дойде Десети ноември и пловдивчани – по стара традиция, поискаха отчет за кооперацията.

На един нощен декемврийски митинг Пачов трябваше да се изправи срещу хиляди настръхнали пловдивчани и да се оправдава...

И този епизод би трябвало да се изучава в училищата или поне да го научат днешните управляващи.

Свърши епохата на първите секретари, властта мина в ръцете на кметовете.

Реално първи кмет на Прехода беше последният от татово време – Тодор Петков. Вместо да помисли за себе си в последните си дни той възнагради активните борци срещу фашизма или капитализма – по-скоро техните наследници, подарявайки им последните построени от социализма 74 апартамента.

Пловдивчани пак се вдигнаха. Слава богу, БНТ вече не можеше да отмине протеста.

Първият демократичен кмет Николай Сомлев беше внесен на ръце в Общината. Хората се радваха, че вече градът ще се ръководи от нови хора.

Няма сведения Сомлев да се е заплел в някаква имотна сделка. Нещо повече – в последните си дни той разказваше как се е опитвал да не влиза в далавери. Даже веднъж при него дошли първите „демократи” на държавата и поискал да благослови някаква незаконна сделка. Той им се опънал и тогава чул с ушите си:

„По-рано комунистите крадяха, сега е наш ред да крадем!”

Не можел да повярва. И разбрал, че нищо в тази държава няма да се промени.

Следващият кмет Гарабед Томасян успя само да ремонтира къщата си на ул.Тракия. И до днес съседите подмятат, че си сложил асансьор – въпреки, че къщата е на два етажа и половина.

Ех, тези асансьори...

Спас Гърневски си остана да си живее в Аджисан махала. Е, май си купи едно парцелче за вила на занижена или „симулираща” цена – както казва главният прокурор, но това е нищо в сравнение с това, което се случи при двата мандата на Иван Чомаков – стана дума в началото.

Оставяме настрана съмненията за лично облагодетелстване, измервано само в квадратни метри. Съмнителните сделки следваха една след друга – особено във втория мандат, но този път пловдивчани си замълчаха. И забравиха.

Славчо Атанасов също си остана в стария апартамент в Кючука, но не бяха малко тези, които управляваха редом, които „топнаха човчици”, както казва народът.

Има какво да се коментира и за последните 8 години, откакто кмет е Иван Тотев, но да кажем, че този период не е още история. ..

Тази публикация е част от ТВ фестивал „Непознатият Пловдив” – втори сезон, който се реализира от Сдружение „Медии с човешко лице” – съвместно с ПОТВ. Част от информацията за тази публикация идва от зрители-пловдивчани, които се обаждат в ефира на телевизията – предаването може да се гледа на адрес

https://www.youtube.com/watch?v=ILpVa8La_v4

Използвани са и други публикации, архива на ПОТВ, допълнителни проучвания др. Възможно е някои изказани мнения да са субективни или неточни, за което се извиняваме на засегнатите лица или на техните наследници.

За още идеи за ТВ фестивала „Непознатият Пловдив” – втори сезон може да пишете под този материал или на пощата ни potv@abv.bg. Очакваме ви и на телефоните ни – 032 640 366 в часовете на Обществена приемна на ПОТВ 032 640 419 и 0888 624515.

Фестивалът е част от програмата на Община Пловдив "Фестивали и значими събития" – Пловдив 2019 и с подкрепата на Фондация Пловдив 2019.

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5226659
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031