Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2014 11:21 - Махалите на село Влахи: разказ за историята на селището и още нещо
Автор: apollon Категория: Регионални   
Прочетен: 8210 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 31.05.2014 14:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Основаването на селището е поставено от началото на 16 век. Първоначално селището е високо в планината, на мястото на най-високите сегашни негови махали, където първо обитавали пастири-власи. Постепенно към животновъдите и техните пасища се заселили българи дошли от сърцевината на Османската Империя на Балканите. Дървените къщи на чобаните постепенно се заменили с постройки с каменни основи и къщи от кирпич. Така селото все още пази своята история в своето име, отдавайки почит на пастирите-първооснователи на поселението, в чийто пасища намират убежище българите преселници от Егейска и Вардарска Македония. От самото си създаване селото е българско. Неуседналият начин на живот на власите-пастири не им позволил да продължат поминъка си в селото. До 19 век селото наброява 300 къщи според думите Георги Стрезов. След Първата и Втората Световни войни, както и в резултат на регионалните балкански конфликти, населението на селото намяляло и към 1945 година във Влахи се наброяват едва 200 къщи. 
Землището на селото е заградено приблизително между доловете на Влахинска и Косовска река, овхващайки и двете долинни стърнища. По време на Кресненско-Разложкото възстание от 300 къщи остават едва 80, тъй като Влахи е основното ядро на бунта. За свободолюбието на влахинци може да се съди и днес по липсата на очертани улици между къщите им.

В миналото Влахи е било съставено от централна част - Селото, и 9 махали - Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб и Клетище. Просторното землище на цялото село е по-малко от 200 декара, а  махалите една от друга имат значително разстояние в километри.
Ето и описанието на махалите по сведенията на жител от селото, роден в него през 1925 година:
За център на селището се води Влахи, което заедно с махалата Косовец, кръстена на Косовска река (стръмна река) наброява 200 къщи. Там се помещава старата и новата църква, училище и бакалията. Влахи е разположено в клин между реките Косовска и Влахинска като на триста метра западно от селото Косовска образува водопад и след 50-100 метра се влива във Влахинска река.
Махала Дракулово е разположена в една от  най-високите части на зелището на Влахи. В близост до махалата тече Влахинска река. Състои се от 10-15 къщи. Заради бързоструйното течение на реката в махалата имало действащи воденици, мелници, тепавица и валявица.  В близост до Дракулово през турско време имало действащ Манастир, но в резултат на свлачище, неговата сграда била разрушена. Местността, където се намирал Дракуловския манастир и до днес се наименува Манастирището.
Махала Поляна се намира на север от Дракулово и има 20 къщи с училище.
Високо над Поляна се намира махалата Клетища със 7-8 къщи. Махалата се нарича така вероятно заради  високите и трудни за обработване земи и бедния поминък. Малко по-ниско от Клетища е махалата Ракалеовци с 3-4 къщи. Между Косовец с 50 къщи и Ракалеовци се намира махалата Въчковци - името вероятно е от основателя на поселение Вълко или Влъчко. На север от Косово е малката махала Барата с 10 къщи, а под нея е заличената днес махала Шемето, откъдето е бил родом и Яне Сандански.
Над Ракалеовци в северна посока, но по-ниско от Клетища се намира махалата Дебели дъб. Нарича се така тъй-като в центъра на селото растял дъб, както в центъра на Влахи расте чинар над 500 години. Селото е разположено в смесени широколистно-иглолистни гори точно на границата на смяната на двата вида гори.
Състои се от 20-30 къщи. В селото има и училище. От него били и семейство ковачи с името Ибови, който били турски цигани, но хората живеели в разбирателство.
В момента селището има 5 постоянно-резидиращи жители. Селото е умишлено и негласно изселено по политически причини. Неговите жители са заплашвани, че ако останат в него ще бъдат избити.


Редки породи отглеждани в екоцентъра във Влахи (животни от друго измерение):
Калоферските дългокосмести кози
image
imageimageimage

Каракачанска овца
image
imageimageimage

Каракачанско куче
imageimage

Каракачански кон
image
image

Няколко вида гъби растат в селото с категория редки:
Cyathus stercoreus
image
Poronia punctata
image
Myriostoma coliforme
image

Изгледи от село Влахи:
imageimageimageimageimageimageimage

Забравих да спомена, че от различни по-високи местности на селото се открива гледка към най-високия планински масив на Пирин, изграден от Кончето, Кутело и Вихрен.

Специален поздрав за четящите постинга - поради нецензурно съдържание на аватара на видеото линка е поместен отделно:
http://www.youtube.com/watch?v=-Hk-MKj3G6I

image
Снимка на Вихрен от Мартин Емилов под чийто западен склон се намира село Влахи
  http://osikovo-milanovo.com/user_files/File/Nazvania_na_mestnostite-s_Osikovo-Milanovo.pdf
Н А З В А Н И Я
на местности в землището на с.Осиково – Миланово Събрал и описал:Цветана Ангелова Динова
с.Миланово/Осиково/ - 2008-2009 год.
Кладенци, чешми, извори:
Добриловец
Червена локва
Стубело
Чучур
Варовитица
Светената вода
Мушат
Говежгата вода
Поломо
Бабички поток
Пиздица
Вировете
Тинявец
Сини вир
Дрисливец
Магерски вир
Сапачур
Трите кладенци
Скоко
Горни кладенец
Фашковица
Попадиин кладенец
Жидавец
Дедов кладенец
Изворо
Тороманскио кладенец
Церо
Кладенецо
Корита
Милушов кладенец
Средни дел
Родичин кладенец
Мрамор
Цековото кладенче
Глава
Хайдушкото кладенче
Локвите
Бабух
Василска локва
Стублата
Свинарска локва
Мицовото кладенче
Овнарска локва
Скали,камъни:
Кобилини стени
Рагьова полица
Зли стени
Бабин плаз
Добрина кукла
Куминьете
Големата кукла
Кукльето
Митрова кукла
Гуняко
Еребичина кукла
Гърлото
Умена кукла
Гърков камик
Ристова кукла
Зли камик
Папирската кукла
Средни камик
Ранската кукла
Драги камик
Пандовата кукла
Червени камик
Двете кукли
Бели камик
Шилешка кукла
Търсов камик
Червената зареда
Нечов камик / Осиковскио камик
Немата стега
Станьов камик
Орлов заскок
Ланишки камик
Танките заскоци
Равнио камик
Пчелата
Драганина кукла
Побратовец
Дени камик
Репето
Върхове, могили, рътове, валози, падини, долове:
Градишки връх
Пешурански валог
Попов връх
Гърков валог
Бегличка могила
Каменитио валог
Кръстанова могила
Буров валог
Купяни връх
Турски дол
Соколец
Пиляков дол
Сокола
Влатински дол
Кръчмарска могила
Калугерски дол
Асанска могила
Топли дол
Пършова могила
Турийски дол
Боовата могила
Котелски дол
Лисата могила
Свински дол
Малата могила
Дълбоки дол
Могилата
Петренски дол
Зелената могила
Мраморски дол
Ганчова могила
Арпински дол
Петрова могила
Говежги дол
Билото
Гушовец
Седлата
Селски дол
Железарски рът
Коритски дол
Врабчов рът
Правец
Овнарски рът
Улео
Чучурски рът
Червенкова падина
Катски рът
Смилова падина
Златански рът
Кюова падина
Пеньов рът
Жилепска падина
Зелени рът
Матонина падина
Дебелио рът
Кюлтина падина
Рански рът
Диманина падина
Станчов рът
Йондина падина
Крушовски рът
Пешунска падина
Стефанов рът
Зла падина
Говежги рът
Дълбоката падина
Гореньов рът
Улянова падина
Червенков рът
Расоатата падина
Иванов рът
Зайчова падина
Василскио рът
Фаркова падина
Касо бърдо
Лилякова падина
Войводинов валог
Барзилова падина
Бръмчов валог
Пължавечарнико
Търсов валог
Умата
Кузманишки валог
Сапачур
Диманинио валог
Поляни, мрътвини:
Нишидарова полена
Мездрата
Радова полена
Гаришката мрътвина
Слава полена
Гендина мрътвина
Прополена
Станкоа мрътвина
Батина полена
Ренкьова мрътвина
Лакардийска полена
Манчова мрътвина
Равна полена
Златанска мрътвина
Бундината ливада
Коритска мрътвина
Градената ливада
Ранската мрътвина
Тиганьо
Широкото лице
Дворовете
Братулина страна
Гувнището
Прекото буче
Стипченското лице
Белата земя
Имена, зависими от растителността:
Шаварец
Крушовица
Вълково конопище
Просенището
Крушако
Севлат
Лешке
Папретня
Здравецо
Коренье
Трънье
Орешако
Габрико
Липина страна
Шумката
Маминови круши
Церако
Минковите круши
Осеньова мрътвина
Имена, свързани с домашни животни
Свързани с имена на собственици
Овнярнико
Коварниче
Биволарнико
Пейчинов требеж
Шилегарнико
Лагованов лак
Говедарнико
Ангелина / Ангелов рът
Яловарнико
Йосовото
Конярнико
Стакьовица
Прокаро
Кутрова кошара
Пладнището
Попова орница
Равното пладнище
Имена, свързани с особености на местността:
Седенкята
Провалец
Хайдушкото седло
Мразен
Начковото седло
Средоръто
Данколовото седло
Грамагье
Кат
Натемията
Конопето
Клисурата
Ланища
Галовецо
Йошиното крайще
Каличина бара
Копан тор
Бистрово лице
Торица
Лака
Вия глава
Дивя нива
Дели Маркови откоси
Пехчанико
Опалико
Туфите
Промка
Обреща
Смиловица
Завърто
Котлината
Тепонь
Рого
Плато
Ушите
Кривульо
Престолье
Обършина
Лъзманица
Занога
Каленов дел
Стипченица
Кало
Мацульето
Припор
Герано
Особени имена:
Влатино селище
Русинско крайще
Арпини
Русинов дел
Турия
Средни дел
Ракията
Баарань
Мечитете
Смесите
Заяко
Градището
Галовецо
Бандерата
Кюкювец
Мрътвилото
Чавките
Пчелиньете
Чучуверката
Пътища:
Оброци:
Конски пакь
Св.Кирик – горещниците
Криволье
Св.Тройца
Сушег
Влаов кръст – Св.Илия,Илинден
Семов сушег
Сульова равнище – Петровден
Бальовица
Св.Спас – Спасовден
Коловоз
Ръжища – Кръстовден
Друмо
Проклетията – извършено проклятие
Зрельов преслъп
Баличин преслъп













Гласувай:
8
0



1. bojo12345 - Каракачанските кучета ....
12.01.2014 13:58
Са едни от най - добрите пазачи - справили са се с вълкът.
цитирай
2. apollon - Да - порода от друго измерение
12.01.2014 22:59
Да - порода от друго измерение
цитирай
3. hloris - Уникално кътче,запазило българската самобитност!
12.01.2014 23:29
Само не разбрах какви са политическите причини,поради които населението е
принудено да го напусне?
Мисля,че там би се развивал чудесно селският туризъм с тази уникална флора и
фауна...беше ми интересно,много ти благодаря:)
цитирай
4. apollon - заради горянското движение
14.01.2014 15:15
заради горянското движение
цитирай
5. apollon - Ето и малко блогове пътеписи
26.04.2014 08:41
http://martinemilov.wordpress.com/tag/%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

http://asktisho.wordpress.com/category/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8/

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9715708
Постинги: 5167
Коментари: 9991
Гласове: 17759
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031