• - Унищожаването на двете най силни империи в Европа - Източната Римска империя и Второто Българско Царство
  
• - Възхода на Османската империя 
  
• - Ролята на евреите сефаради

Геополитиката на Средновековието (11-15 век) е тясно свързана със сефарадските евреи, тяхната роля за унищожаването на двете най-силни империи в Европа по това време – Източната Римска империя (т.н. Византия*) и Българската империя (Второто Българско Царство) и обособяването и възхода на Османската империя.

Еврейската дума сефарад като етимология идва от библейските книги, където се говори за изгнанието на Израиля в Сефарад, имайки предвид най-западните еврейски общности по времето на Навуходоносор в Мала Азия.

Сефарадите се свързват още и с Испания през Средновековието, като вече придобива значение на нещо като западна или най-западна еврейска общност (вж. Сефаради).

Терминът сефарад даже е употребен и в Библията, и обозначава Иберийския полуостров (?). Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци.

Тъй като след 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а няколко години по-късно и от Португалия, сефарадския юдаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал след изгонването им от Иберийския полуостров, а по времето на Великите географски открития и в Новия свят.

Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни още като марани (маранос). Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.

Маранос е произхода и на кубинския диктатор Фидел Кастро Рус.

Но нека видим кратка Хронология:

§        1299 – Селджукският султанат се разпада  и Осман става самостоятелен владетел като султан Осман І Гаази. Създаване на Османската империя;

§        1326-1327 – Селджуците от Османското емирство, вече султанат, последователно завладяват в Мала Азия Бурса, Никея и Никодимия. С това почти цялата част на Източната Римска империя в Мала Азия попада в ръцете им;

§        1342 – В Източната Римска империя станали вътрешни размирици, подстрекател за които основно е била еврейската диаспора и Синедриона (доказано в исторически летописи и документи), и избухнала гражданска война, в която с войски се намесил и цар Иван Александър. От тази война спечелили турците и техните подстрекатели и зли гении -юдеите (Георги Войнов - "Геноцидът и Холокостът над българите" -  София - 2007);

§        1330-1350 – Започва разделянето на Българската империя на 5 отделни царства и деспотства. Българската империя тогава, при издъхващата Източната Римска империя, е вече раздробена на пет царства, посечени на следната карта:

 

 

България при цар Иван Шишман (забележете тенденциозността на западните историографи - Източната Римска империя е представена в границите на несъществуващата тогава Отоманска империя)

1.      Видинско царство,

2.      Търновско царство,

3.      Карвунско царство,

4.      Влашко царство и

5.      Западна част (Македония);

§        1345 – На 7 юли деспотът на Родопите Момчил пада убит под стените на Перитерион (около дн. гр. Ксанти) от османските пълчища;

§        1352 – Османските турци превземат крепостите Цимпе на полуостров Галиполи (европейския бряг на Дарданелите) и започва голямото османското завоевание на балканските и българските земи, своевременно подготвено и финансирано от венецианските еврейски банкери;

§         1352-1354 – Разширяване на османските владения в Тракия. В битка с османците загива Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър;

§         1360-1372 – Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните ѝ градове (Адрианопол (1362), Димотика, Филипопол (1364), Боруй (1372) и др.). Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол;

§         1371 – от 17 февруари до 4 декемри – вече има три царства и няколко деспотства в българските земи, отразено хералдически на Констанцкия събор. Сътворяване на Панславизма**;

§         1371 –  26 септември. Деспотите Вълкашин и Углеша са разбити от османците в битка при Черномен. Беломорието и Македония стават османски владения;

§         1373 – цар Иван Шишман става васал на турския султан Мурад I и му дава за жена сестра си Кера Тамара;

§         1382 – Обсадена и превзета от османците е важната стратегическа крепост Средец по Виа Милитарис;

§         1387 – Пада Солун, но през 1402 г. е освободен от византийската армия и върнат в пределите на православната Византийска империя. Али Паша превзема Шумен, Мадара, Свищов и Овеч (Провадия). Добруджанският деспот Иванко се признава за васал на султана.

§         1388 – Османците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския деспот Иванко. Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават османски васали;

§         1389 – Варна е завладяна от османските турци;

§         1389 – На Видовден се разиграва битката на Косово поле в която са убити султан Мурад I и княз Лазар, а по съвет на княгиня Милица Стефан Лазаревич се признава за османски васал;

§         1393 – На 17 юли пада Търновград, столицата на главното българско царство - Търновското. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Никополската крепост, където се намира Иван Шишман е превзета, той е пленен, лишен от царската титла, но е оставен да управлява Никополско. Годината традиционно се приема за край на Търновското царство;

§         1395 – Османците ликвидират Добруджанското деспотство;

§        1395 – След битката при Ровине Иван Шишман е съсечен по заповед на султана Баязид І като предател. (летописецът при султан Баязид I Мехмед Нешри *** го нарича "това куче Сусман" – "Това куче Сусман – предател и неверник бе заклан ...");

§         1396 – - пада Видин, столицата на по-малкото българско царство, Иван Страцимир е отведен в плен и удушен в затвора в Бурса. Годината традиционно се приема за падане на Видинското царство;

§         1408 –  Видинският владетел Константин II Асен подпомага Фружин Шишман в битките за отвоюване на Търновско от османците - т.н. въстание на Константин и Фружин;

§         1411 – Османците отхвърлят влашкия войвода Мирчо Стари и покоряват цяла Добруджа;

§         1413 – Поход на Муса Кеседжи срещу Видин, Константин II Асен е прогонен в Кралство Унгария. Султан Мехмед I побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин II и останалите християнски балкански владетели;

§         1417 – Потушаване въстанието на шейх Бедреддин Симави в североизточна България и поход във Влашко на султан Мехмед I. Възможно начало на ликвидирането на Видинското царство;

§         1422 – Поход на Фируз бей към Влашко през пролетта. Константин II Асен е прогонен окончателно и умира на 17.IX. в Белград. Край на Видинското царство;

§         1430 – Образуван е османски санджак на земите на Видинското царство. Византийската Империя окончателно загубва Солун на 29 март;

§         1443 - Кръстоносен поход срещу турците на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди. Фружин Шишман участва в битките. Войските успешно достигат южна България, но тежката зима прави войната невъзможна и те се оттеглят;

§         1444 – Втори кръстоносен поход срещу османците на крал Владислав III Ягело и Ян Хуняди. Фружин Шишман отново участва в битките. Войските освобождоват цяла северна България и победоносно достигат Варна, но не печелят битката. В нея вероятно загива и Фружин Шишман;

§        1453 – Константинопол пада под ударите на османските турки. След два неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, чак при третият щурм на 28 май, 160 000-ната османска войска побеждава 9 000-те защитници на Константинопол. С помоща на венециански търговци-евреи сефаради се доставят медни топове за разрушение на крепостните стени. Такава топовна тактика за разбиване с гюйлета на крепостни стени се използва за първи път във военната история на света или едно, в съвременен смисъл, еврейско ноу-хау през 15 век. Тъй като Константинопол, изграден през 323 г. сл.Хр. при император Константин І (306-337), е непревземаема крепост повече от 1100 г., сега това става вече реален факт. Градът-крепост е превзет и разорен от османските орди. Последният император на ИЗТОЧНАТА Римска империя Константин XI Драгаш е убит в сражението, в защита на една от пробойните в кулите на крепостта, и то в ръкопашен бой. След двудневно клане на 30 май турският султан Мехмед ІІ влиза в християнския храм"Света София" и заповядва базиликата да бъде обърната в джамия.

Това е Краят на ИЗТОЧНАТА Римска империя!;

§        1453 – Несебър пада в ръцете на османците като последен български град по Черноморието.

Предпоставки

1. България като империя тогава и българите като цяло са в ядрото на европейската цивилизация в тези времена. А нации ли са били съвременните западноевропейци?

Проф. Норман Дейвис **** в неговия труд "Европа. История", изд. на англ. 1996 и 1998 и на бълг. 2005, пише:

"Европа е ходела права под масата", когато България е била империя (царство) още през X век.

...

 Около 1265-та година понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл."

(Двете оригинални издания са "Europe: A History", Oxford: Oxford University Press, 1996 и "Europe: A History", New York: HarperCollins, 1998)

 

2. Започвайки от 2-рия султан Орхан I (1326-1359), 3-тия. султан Мурад I (1359-1389) и вкл. 4-тия султан Баязид I (1389-1403) всички са финанисирани от венециански евреи-банкери (сефаради по етногенезис) за техните походи срещу двете най-силни империи в Европа по това време – Източната Римска империя (т.н. Византия*) и Българската империя (Второто Българско Царство).

Вижте откъде тръгва Осман Гаази (1281-1326), основателя на Османската империя.

Как, защо и подпомаган от кого?

В съвременен аспект, Световният паричен център на света през този период е била Венеция, или днешния Уолстрийт тогава, център с огромни авоари на златни венециански дукати, управлявани от мощни банкерски еврейско-сефарадтски фамилии. Еврейка Сара, бъдещата царица Теодора е племенница на венециански банкер, приела християнството седмица преди брака й с цар Иван Александър, като приема християнското име Теодора, името на първата му съпруга, царица Теодора.

 

Владенията на Осман в началото и края на неговото управление

В периода непосредствено преди падането на столицата Търновград под османския ятаган се случва едно събитие от решаващо значение за престолонаследието и определянето на държавен глава – 54 годишния цар Иван Александър сключва втори брак с 19 тодишната еврейка Сара – племенница на венециански банкер, приела християнството седмица преди брака и християнското име Теодора, името на първата му съпруга царица Теодора. 

Това историческо събитие е най-коментираното и разисквано в историята на евреите по българските земи, понеже Сара-Теодора е майка на престолонаследника и последен Търновски цар - Иван Шишман, който според юдейския Талмуд е 100% евреин.

 

Сара, Иван Страцимир, цар Иван Александър и Иван Шишман (фрагмент от Лондонско четвероевангелие от 1355-56 г.)

Случаят е своеобразен прецедент за християнска Европа през средновековието, като е явно неодобряван в царското семейство и сред останалите роднини на царя, понеже сестра му царица Елена Българска, заедно с първата съпруга на Иван Александър — влахинята Теодора Басараб, женят синовете си и царе Стефан Урош V и Иван Срацимир за сестрите с майка католичка - Анна Анка Басараб и Анка Басараб.

Българският средновековен правен корпус забранява бракове на християни с еретици, езичници, мюсюлмани и евреи. Изключения се допускат само след покръстване на иновереца. Такъв е случая и с втората съпруга и царица на Иван Александър — Сара, приела името на първата му съпруга-християнка от Влашко с името Теодора.

Според еврейския изследовател Бенямин Ардити, Сара спасява от смърт тримата осъдени жидовствуващи на Втория църковен събор по времето на Иван Александър (първия е насочен срещу богомилите, а втория — срещу евреите), като по негово мнение отделянето на Видинското царство от Търновското, е по внушение на втората царица Сара.

Вж. още: Проф. М. Варшавски: "Какво са направили евреите за България"

Бележки:

*  понятието „Византия” в съвременния му смисъл е измислено и въведено в историографията, като се среща за първи път при еврейския историк Йеронимус Волф през 1557 г. и става традиционен за историческата литература след издаването на Парижкия корпус - Corpus Byzantinae historiae - в 17-ти век. Иначе в традиционната историческа литература за вододел между историята на античната Римска империя и историята на нейната средновековна метаморфоза “Византия”, често се избира 330 г. (обявяването на Константинопол за новата столица на Римската империя), а по-рядко 395 г. (разделянето на Империята между синовете на Теодосий), най-често 476 г. (абдикацията на Ромул Августул от престола на Западната Римска империя), и още по-рядко 565 г. (края на управлението на Юстиниан) или дори още по-късна дата - 641 г. (смъртта на Ираклий). Къде е 641 г., къде е 1557 г., за да третираме ИЗТОЧНАТА Римска империя като „Византия”? И НА КОМУ Е БИЛО НУЖНО ТОВА? Един типичен случай на преиначаване на Световната история от “световните” евреи!

**  Панславизмът не е измислен от Русия, а от венецианците. Те първи се сещат, че, за да владееш Балканите (пък и да са мирни) трябва да има нещо общо между народите.

*** Летописецът Мехмед Нешри е съвременник на походите на султаните Мурад І и неговия син Баязид І. Вж. още: Мехмед Нешри - "Огледалата на света", София, изд. "Просвета", 1983 г.

**** Проф. Д-р Норман Дейвис е роден през 1939 г. в Болтън, Великобритания. Следва в Оксфорд, Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където защитава докторска степен. Професор е в Лондонския университет и е член на Английската академия на науките, автор на множество значими монографии, посветени на историята на Европа, Полша и Великобритания.

 д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 

за сключената уния с Венеция, а падането на България заради юдействащите български православни царе,аристокрация и дори клирици (Втория църковен събор осъжда имено тях).

Единствено молитвите на св.Теодосий Търновски отлагат временно Божия гняв над България.

Но както е казано "Бог забавя на не забравя".

За сравнение бълг.воеводи на Влашко и Молдова остават строго православни и "турската заплаха" за тях се оказва беззъба.