Когато тръгвах от България,
между багажа приютих
Букварчето на дъщеря ми
и томче с приказки добри.

Сега в далечната страна
тя учи чуждата история,
но вечер всички у дома
на родния език говорим.

И глeдам с тръпнещо сърце
Букварчето си как отваря
и тихо срича: А, Бе, Ве...
И знам,
че чува я България
 

Толкова искрено, обичливо и българско - благодаря ти! А България наистина чува...
Честит празник, мила Ели!

Празнично да ти е всеки ден!
:))))

Когато тръгваш надалече, най-ценното си взела – Букварче,
приказки, вяра че ще се върнеш, надежда и мечти.
И пазиш в сърцето кътче за Родината – България.

Дори да си накрай света, щом родна реч в дома говорят
и с тръпнещо сърце дечицата повтарят А, Бе, Ве …
аз зная, че ще я има и ще пребъде страната ни – България.
***
Чудесен стих, изпълнен с много топлина,
тъга и обич към Родината – България!
Поздрави, Ели!:)))))))))

точно каквото трябва да бъде - кратко, ясно и чувствено! Направо е превъзходно! Много ми хареса!
Поздрав - Литатру!

Е, просълзи ме!
Прегръдка!

Тъжно е, че доста млади българи се изселват, стават рожби на глобализацията...

Браво, да не забрави езика ни!

Оценихте краткостта и смисъла.
Зарадвахте ме.
Поздрав далечен! :)

толкова мило и по човешки топло и истинно...
бъдете здрави и щастливи..