В решителния момент режисьорът Евгений Михайлов лъже в писмо, че у нас за нея няма "народна подкрепа", а правителството я било номинирало под ляв натиск. И то в момент, когато президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов участват в нейната кампания и водят разговори за решаващия етап на гласуването на ООН. Щастлив ли е политикът Евгений Михайлов?

Срамна кореспонденция изуми десетки чужди дипломати в Париж и Ню Йорк.

Бившият депутат Евгений Михайлов разпрати писмо срещу българския кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова до всички посланици на страните членки на Съвета за сигурност на ООН и до всички посланици в ЮНЕСКО.

В писмото се казва, че комунистическото минало на Бокова е смущаващ факт и се прилагат всички негативни публикации спрямо нея през последната година у нас.

Режисьорът Михайлов си позволява да говори от името на българите, обяснявайки че кандидатурата на Бокова била "изненадваща и разделила собствената й страна! "Народната подкрепа на практика не съществува", твърди още той.

Режисьорът Михайлов обяснява на посланиците на 58 държави, които два пъти избраха с болшинство Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО, че у нея има "липса на почтеност и че е управлява ЮНЕСКО "лошо и разсипнически"!

58-годишният политик е режисьор на известниия филм "Сезонът на канарчетата", но истинската му популярност идва с т.нар. "танкова касета", в резултат на което Петър Младенов подаде оставка.

"24 часа" разполага с текста на писмото, но няма да го публикува в пълния му вариант, защото приема текста за обиден, непочтен и унизителен за българите.

На 8 юни 2016 г. известни французи се събраха в посолството ни в Париж, за да дадат публична подкрепа за Ирина Бокова.

На българска територия с открита и подкрепа дойдоха световни интелектуалци като Жан-Мишел Жар, Клаудия Кардинале, Катрин Лалюмиер, бивш зам.-председател на Европейския парламент, Едит Кресон, бивш премиер на Франция.

В България я подкрепят хора като Соломон Паси, Вежди Рашидов, Стефан Данаилов, Стефан Воденичаров, Андрей Райчев, всички български творчески съюзи.

Писмото на Михайлов е възмутително, защото се появява в решителен момент от надпреварата за поста Генерален секретар на ООН - гласуването във Съвета за сигурност. Това е най-важният момент и досега Ирина Бокова се представя повече от добре. В такъв момент нациите се обединяват. При нас дяволът си почива, защото ние сами се топим във врелия казан на ада.

Когато Бокова стана първа сред жените кандидати за ООН и влезе в тройката на отличниците са поста, имаше хора и медии, които веднага възкликнаха - представи се зле! Направиха го с необяснимо удоволствие!

А Бокова всънщост води, защото е първа сред дамите, а негласният консенсус вероятно този път ще избере жена от Източна Европа за шеф.

Ето какво казват някои известни българи за написаното от Евгени Михайлов:

Аз като историк ще припомня старото римско правило, че децата не отговарят за делата на родителите си.

Явно г-н Михайлов го е забравил.

Не знам какви са неговите родители, но ако правилно си спомням, той е възпитаник на Московския киноинститут.

Ирина Бокова спечели поста в ЮНЕСКО в жестока конкуренция и с внушителна подкрепа. За два мандата тя има безспорен авторитет и никой не се сети да коментира миналото ѝ. Подобна позиция, каквато имат няколко души в България, е израз на най-долна завист. Гнусно е. Няма друга нация, която може да си направи такова нещо.

Това е най-голямото падение на българин и политик в най-новата българска история. Подобни международни доноси в решителен за България момент могат да послужат единствено за медицинска диагноза на автора. Пожелавам здрави нерви на Бокова и мъдрост на хората, които ще имат последната дума. Шансовете й остават много добри въпреки всичко.

Изненадан съм. Такъв тип постъпки са недостойни и не носят добро за България. Те ни връщат към мрачни времена на омраза и злоба. Имама шанса българка да стане генерален секретар на ООН и сами правим така, че да я провалим. Такова поведение не ни носи добър имидж пред света. Жалко, много жалко.

Подкрепям Ирина Бокова, тъй като тя е единствената българка в момента на толкова висок международен пост - при това избрана, а не назначена, от над 190 страни. Така че тя има много голям аванс в състезанието за генерален секретар на ООН, който не бива да се изпуска.

Трябва да подкрепим българката Бокова! Стига сме изпадали в черна завист! Стига доноси срещу една достойна българка, постигнала толкова много!

Изглежда, г-н Михайлов си мисли, че сезонът на канарчетата продължава. Но сезонът на канарчетата свърши мнооого, много отдавна. Това е методът, по който по-големите гадове измежду ченгетата замазваха предишния си живот и измолваха новата власт да ги обича. Това е гнусотия.

Мотивът е смесица между омраза и страх. Омраза към Бокова и страх, че тя ще спечели. Не е само г-н Михайлов тук. Вчера четох “цитат” от националното радио, че се е състояло второто гласуване (което не е вярно), че Бокова е пак трета, но че второто гласуване ще бъде на 5 август! Действително омразата оглупява човека!

Хубаво е да се научим да се обединяваме, когато става въпрос за национални приоритети. Когато няма друга кандидатура и когато касае България, българите трябва да се научим - в името на тези 8 букви да се събираме на едно място и да защитаваме българския интерес.

Жалко, че докато светът се глобализира, ние отново търсим пътища за разделение. Етносите и цветовете нямат никакво значение, когато става въпрос за авторитета на българската държавност.

“За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата”, е писал Иречек през 1881 г.

А всички има защо да сме благодарни на Ирина Бокова и на ЮНЕСКО за това, което се случи на София и на България - столицата ни стана град на киното, и то в конкуренция с Лос Анджелис. Приети бяха знакови традиции и обичаи в нематералното културно наследство - примерите са много.

Потресен съм. Ако това не е някакъв як компромат срещу самия Евгени Михайлов, мога да кажа, че съм изключително неприятно изненадан, потресен и разочарован от този човек.

Той ми се струваше принципен и демократ. Но не мога да си представя какъв човек би действал по подобен начин срещу българска кандидатура, която има наистина шансове да представи добре страната ни. Обичам България и не мога да позволя човек като Бокова, която има шанс да заеме изключително висока световна позиция, да бъде омаскарен.