:Много е трудно талантливия човек да живее с таланта си. Трудно е да го носи, още по-трудно е да го развива и съвсем трудно да го реализира. Затова талантливия човек често е невротик, неразбран и нереализиран. Но не е и необходимо друго, защото такава е несправедливо тежката съдба на всеки един талантливец и може би това е цената, която плаща за таланта си. Затова колко е хубаво да сме бездарни: лесно, удобно и радостно. А още по опасно е да се живее с множество таланти. Това е бомба със закъснител. Бездарието нищо не ражда, но от него глава не боли.

Моят свят

 

 

 

Не мога вече да бъда цял

Къс по къс събирам се, но цял не ставам,

Изгубените мигове пускам в бездната

С наличните играя домино,

Което винаги за моя сметка става

Богатството което трупал съм се разпилява

От най-леките вятъри

И вече цял не съм,

Не съм един и същ,

Израснал съм да раздавам от ръстта си

Всеки миг съм друг,

Другият със стария се бие,

Животът изяжда живото, изтрива своите следи

И аз оставям копие безследно, нелепо гледано от всеки нов артист

Интересно ми е... Моят свят... Една от най - вълнуващите ме теми напоследък. Питах много хора и получих много отговори и ... по тези отговори се потвърдиха представите ми за тези хора. :)

А може би това е самият живот-поредица от изгубени мигове,които никога не се връщат-не може да върнем мига-но можем да го уловим и задържим ,да го съхраним в сърцето си-да изградим наш свят наситен с такива мигове,които да ни карат да се чувстваме цели,пълнокръвни,живи и истински......ФЛОРА.....